Омбудсманът Константин Пенчев сезира Конституционния съд заради облагането с данък на авансово изплатените лихви по срочните депозити. От прессекретариата на омбудсмана съобщават, че мотивите, с които текстовете от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се пращат в Конституционния съд, са практическото облагане на депозити, които са направени и лихвите им са изплатени преди влизането на закона в сила.
Според текстовете, дори и лихвата по срочен депозит да е изплатена авансово, тя се счита за придобита на падежа - т.е. при изтичането на договора. По този начин дори един човек да е получил лихвата си преди 1 януари, но договорът му да изтича тази година, доходът му ще бъде обложен.
„С тази разпоредба на практика се придава обратна сила на въведения от 01.01.2013 г. данък върху доходите от лихви по депозити на физически лица в случаите, когато съгласно условията на договора между търговската банка и лицето, лихвата е изплатена предварително и доходът от депозита е получен преди влизането в сила на разпоредбите, въвеждащи новия данък.", категоричен е омбудсманът. Според Константин Пенчев е недопустимо държавата да се намесва по този начин в едно съществуващо правоотношение и да го преурежда в своя полза.
Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма, категоричен е Пенчев, като се позовава на мотивите на решение на Конституционния съд. от 1996 г. Националният омбудсман припомня и решение от април 2001 г., в което КС посочва, че когато „обратното действие на закон, който посяга на придобити права, не е мотивирано в полза на висш обществен интерес без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено по друг начин, освен като експроприация."
„Подобна уредба противоречи на принципа на правната сигурност, който е основен принцип и в правото на Европейския съюз. Съгласно този принцип лицата трябва да познават правните норми, за да могат да планират своите действия съобразно тези норми. Целта на принципа е гражданите да не бъдат поставени в положение на несигурност, поради неизвестност или промяна на последиците на правните норми", смята Константин Пенчев.
