Пиер Гарело - директор на Института за икономически изследвания-Европа и преподавател по икономика в университета "Пол Сезан" в Eкс-Марсилия, в специално интервю за Дарик.
Г-н Гарело, вие преподавате икономика в университета „Пол Сезан” в Марсилия. Ако можете, каква оценка бихте писали на данъчната система в България?
В последните години се забелязва тенденция да се правят реформи в данъчната система в България. Например намалението на корпоративния данък до 10%, намаляването на осигуровките, говори се за въвеждане на плосък данък. Като цяло се забелязва желание за намаляване на данъците. Това доказва, че данъчната система в България и реформите, които се правят са правилни. Ако бях в университета със сигурност бих сложил много добра оценка на българската данъчна система – около 5.50.
Споменахте плоския данък. Какви ще бъдат предимствата и недостатъците от евентуалното му въвеждане?
Голямото предимство на плоския данък е, че като цяло опростява данъчната система. С въвеждането на плосък данък всички ставки стават на едно ниво, което действа стимулиращо за бизнеса и е предпоставка за икономически растеж. Плоският данък прави данъчното облагане еднакво ниско за всички, включително за предприемчивите и по-образованите – хората, които в момента плащат максималната ставка по данъка върху доходите. Плоският данък прави много по-лесно и просто изчисляването, администрирането и плащането на данъка върху доходите. В Естония това отнема минути - за разлика от България.
Един по-технически аргумент за България - нека си представим, че намалим данъка върху доходите наполовина спрямо сегашните 20, 22 и 24%. Това ще ни отведе до ситуация от облагане със ставка от 10, 11 и 12%. Има ли смисъл да се поддържат три различни ставки с 1-2% разлика между тях? Това само ще затруднява хората, без да постига каквато и да е цел. Разбира се, всичко зависи от това колко процента е плоският данък. Ако е 55%, това няма да действа симулиращо на бизнеса, ако например е 10%, то това би било абсолютен рекорд. Ако не се лъжа, в Словакия тази ставка е 19%, в Естония започна от 24%, като намалява, в Румъния е малко над 16%. Във всяка страна е различно, но общото е, че след въвеждането на плосък данък навсякъде се забелязва бърз икономически растеж.
Според вас колко процента трябва да бъде плоският данък в България?
Трудно ми е да кажа колко точно процента трябва да бъде той. Мога да ви кажа как другите страни го изчисляват. Правителствата си задават въпроса: Ако въведем плосък данък, колко процента трябва да е той, за да може в края на годината в държавата да влязат същите приходи както през предходната година. Правят се изчисления и в зависимост от икономическата ситуация в дадената страна се взема решение така, че то да не повлияе на приходите. Не познавам в детайли икономическата ситуация в България и затова ми е трудно да ви кажа колко процента трябва да е плоския данък – 15, 16 или 24%.
В България в момента тече дебат затова какво трябва да се прави с безмитните магазини след влизането на България в Европейския съюз. Каква е ситуацията във Франция?
Когато се намираш във Франция и пътуваш за страна от Европейския съюз, например Германия или Белгия, а след 1 януари и България, няма да има възможност да си купиш каквато и да е стока от безмитните магазини. Ако обаче пътуваш за страна извън Европейския съюз, като Македония или Турция, или както е в момента – България, то тогава можеш да купиш продукт от безмитните магазини. Тоест в рамките на Европейския съюз безмитните магазини не съществуват.
