Оскъпяването на кредитите вече няма да е безкрайно - тази промяна бе направена „на коляно" от депутатите в Закона за потребителския кредит, където изненадващо бе записано, че годишният процент на разходите по всички заеми не може да надхвърля пет пъти законовата лихва.
Макар и новите текстове да изглеждат изцяло потребителски ориентирани, анализаторите веднага откриха „уловката" - те не засягат банките, а само небанковите дружества, които дават бързи кредити. Изчислен към днешния ден таванът на годишният процент на разходите по кредитите не може да надхвърли 50,2 %. Толкова висока лихва обаче имат единствено бързите кредити.
Макар и промените в Закона за потребителския кредит да предизвикваха остри реакции още при първоначалните идеи на вносителите, всички - и банки, и небанкови дружества, бяха шокирани от текстовете, внесени в последния момент, според които цената на който и да е кредит не може да надхвърля пет пъти законовата лихва. Затова, първо ще изясним какво представлява законовата лихва - основният лихвен процент плюс десет процента. Основният лихвен процент е банков показател, изчисляван от БНБ, чиято стойност в момента е 0,04. Тя се задържа за втори пореден месец, а през януари бе с 0,02 пункта надолу. Оттук следва и първото нещо, което трябва да знаят всички потребители - таванът всъщност е плаваща величина.
Към този месец законовата лихва е 10,04%, а увеличена пет пъти прави 50,2% - стойности, които многократно надхвърлят и най-скъпият банков продукт, но обикновено са под оскъпяването на небанковите кредити .
„Със сигурност това решение не касае банките, защото дори и най-скъпите им продукти - кредитните карти, са с лихви до 20%. Тази промяна ще засегне основно фирмите за бързи кредити. Със сигурност това ще създаде проблем на сектора за бързи кредити, защото е пряка намеса в пазарните механизми. Би трябвало цената на бързия кредит и таванът на оскъпяването да се определят от предлагащия и от търсещия бързия кредит. Т.е. фирмите да могат да дават цена, а потребителите да решават дали тя ги устройва. Така че, въпреки че изглежда, че е мярка за защита на потребителите, това ще доведе до по-сериозни сътресения в сектора и част от компаниите ще се изтеглят от този пазар, защото оскъпяването на бързите кредити има и своите обяснение. Това са кредити, които се отпускат много бързо, много лесно и затова при тях има голям процент лоши кредити, разходите им са по-различни. Така че слагането на този таван ще накара част от участниците на пазара да се откажат да оперират на него", обясни кредитният експерт Тихомир Тошев.
Неофициално пред Дарик от едно от най-големите дружества за бързи кредити заявиха, че „неоправданите ограничения могат да доведат до ограничаване на достъпа на потребители до заеми". Например, ако един човек иска да вземе бърз кредит от 100 лева и да го плати след месец, а годишният му процент на разходите е 50 на сто, това прави 150 лева за 12 месеца. Ако иска да ги върне за един месец при това оскъпяване, това прави 104 лева, а за 4 лева никой не би направил толкова рисково кредитиране.
Вариантът за този потребител остава един - черният пазар. Тезата бе потвърдена и от Тихомир Тошев:
„Тук е много важният момент, че не е редно да се казва лихва по бърз кредит, защото точно за тези суми от 100 -200 лв., които се теглят за срок от един месец, не е редно да се смята годишно оскъпяване. Дори в повечето договори за тях никъде не се споменава лихва, а се говори за такса. Примерно теглите 100 лв. за един месец, а трябва да върнете 130 лв. - тези 30 лв. са като такса. Наистина за кредити, които се връщат в рамките на 1-2 месеца, не е редно да се смята годишно оскъпяване, тъй като не се ползват една цяла година. Иначе, ако се смята по този начин, излизат лихви от порядъка на 300-400 до 800%. При бързите кредити до 3000 лв., които се теглят за срок от 3 години, оскъпяването се движи между 60 и 100% като годишна лихва. Много са различни тези продукти, по много различен начин се формират. В момента се слага едно ограничение, което за потребителите е добре, защото им казва: „Оттук нататък ще можете да теглите такива кредити и не можете да плащате цена по-висока от 50.5% годишно, но за голяма част от фирмите това ще е проблем".
По думите му фирмите за бързи кредити имат сериозен пазарен дял - около 1.5 млрд. са раздадените кредити в този сектор.
„От 2009 г. насам това е един доста динамично развиващ се сектор. Той има своето място не само на пазара в България, а в почти всички развити страни, където няма такива регулации - в повечето страни няма тавани на лихвите по този тип кредити. За мен това не е пазарен механизъм и най-вероятно ще доведе до ограничения в предоставянето на тези услуги. Има доста други възможности, с които да се защитят потребителите - Евродирективата за потребителския кредит, Евродирективата за ипотечния кредит, но най-вече в частта потребителят да е много добре информиран за продукта и да му се даде опцията да се откаже от този продукт, ако не е изгоден за него, без допълнителни санкции", допълни Тошев.
Друг много притеснителен момент е текстът, че законът ще важи и за вече изтеглените кредити. Никой реално не знае колко от тях не отговарят на тавана на годишния процент на разходите през март.
„Моят съвет е да изчакаме - най-вероятно фирмите за бързи кредити ще оспорят пред Конституционния съд това решение да важи и за действащи договори. Законотворците трябва да направят някаква процедура, по която да се случват тези неща, за да станат нещо реално на пазара. Но трябва да изчакаме реакцията на фирмите", каза още експертът.
Ако се наложи да се опростят толкова много кредити, вариантът с фалит на компании е съвсем реален, категорични са от сектора. Това означава и много загубени работни места.
Потърсихме за коментар и Асоциацията на търговските банки, но оттам предпочетоха да се въздържат от становище до окончателното приемане на закона. Неофициално заявиха, че таванът на годишния процент на разходите към момента не е удар по тях, но са категорични, че това е непазарен механизъм.
