Производителите на вятърна и слънчева енергия са направили свободен избор да участват на регулирания пазар на енергия в България. Това се казва в становището на Министерския съвет, което ще бъде изпратено на Конституционния съд, пред когото президентът Росен Плевнелиев върна текстовете за въвеждането на такса върху приходите на соларните и вятърните централи. Според министрите, веднъж избрали производители да участват в регулирания от държавата пазар, те трябва да се съобразяват с нормите в него.
„Равнопоставеност на стопанските субекти не означава недопустимост на специфичен правен режим за осъществяването на определена дейност", категорични са от Министерския съвет в становището, изпратено до Конституционния съд. В него е записано, че няма законова забрана да се въвеждат такси, като в конкретния случай таксата е инструмент на държавата с възпиращо действие и цели балансиране на енергийния пазар. Вятърните и слънчевите централи са различни източници на енергия и съответно могат да бъдат третирани различно.
От кабинета допълват, че ако производителите на възобновяема енергия от слънце и вятър не да доволни от условията на регулиран пазар, никой не ги възпира да отидат да работят на свободния пазар. С влизането си на регулирания пазар и договоряйки се за дългосрочно изкупуване на произведената енергия от страна на държавата, производителите на ток от вятър и слънце са се съгласили на условията, които им предоставя регулацията, е посочено още в становището.
Таксата върху приходите на вятърните и слънчевите централи бе въведена с второто четене на Закона за държавния бюджет за тази година и с промени в ресорните закони.
Президентът Росен Плевнелиев обаче сезира Конституционния съд за текстовете, тъй като според него така се осъществява дискриминация за определи стопански субекти и се вреди на конкурентоспособността на българската икономика.
Още при сезирането на Конституционния съд ресорните министри и премиерът защитиха таксата и допълниха, че ако отпадне заради решение на съда, ще намерят друг начин за балансиране на пазара и събиране на необходимите приходи от таксата. Очакваните постъпление от нея за хазната са 150 млн. лева.
