Очаква се нетните активи на пенсионно-осигурителните компании до края на 2008 г. да достигнат 3.3 млрд. лв., а през 2009 и 2010 г. да бъдат съответно 4.4 и 5.7 млрд. лв. Това съобщи Валентина Динкова, директор на дирекция „Осигуряване“ в Комисията за финансов надзор. Тези активи, които фондовете ще достигнат само след 2 г., са ресурс, който може да бъде използван за страната, като се насочат към инфраструктурни проекти. За да може да стане това, е необходимо създаването на закон за статута на инфраструктурните облигации, какъвто към момента няма.
Според Никола Абаджиев, председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, регламентирането им е добра идея. На въпроса дали има нужда от създаването на специален закон за инфраструктурните облигации, неговото мнение е, че пенсионните фондове имат интерес това да се включи в нормативната уредба. „Така ще се подсигури участието ни в големите проекти, като в същото време се гарантира максимална сигурност при по-добър регламент”, допълва той.
За това кога може да започне процедурата по обсъждането на проектозакон за статута на инфраструктурни облигации, каква ще е ползата от него, какви са начините за инвестиране на средствата на пенсионните фондове в такива проекти и други въпроси потърсихме Валентина Динкова, директор „Регулаторни режими и оценка на риска”, управление „Осигурителен надзор” в Комисията за финансов надзор. Г-жо Динкова, на изложението „Банки, Инвестиции, Пари” заявихте, че е необходимо създаване на закон за статута на инфраструктурни облигации по проекти с национално значение, чрез които пенсионните фондове ще могат да инвестират в тези поректи. Говорено ли е по този въпрос с министерства, общини и други? На изложението представих някои чуждестранни практики по финансиране на инфраструктурни проекти чрез издаване на така наречените инфраструктурни облигации / Чили, Нова Зеландия, Казахстан и Русия /. Чуждестранният опит би трябвало да се проучи обстойно и да се обсъди на широка основа с участието на заинтересованите страни. На този етап издаването на инфраструктурни облигации е само в сферата на идеите. Ако в резултат на обсъжданията се прецени, че инфраструктурните облигации са подходящ инструмент за финансиране при изграждането на модерна инфраструктура, заложена в националния план на страната ни до 2015 г., би могло да се помисли за законодателно уреждане на такъв вид ценни книжа – по аналогия със Закона за ипотечните облигации. Какво е становището на пенсионните дружества? Пенсионноосигурителните дружества отдавна предлагат включването на парите за пенсия във финансирането на инфраструктурните проекти на страната. Но какво е тяхното становище, биха могли да споделят само те. Кога може да започне процедурата по обсъждането на такъв проектозакон? Както споменах, все още това е само идея за законодателно уреждане на финансирането на инфраструктурни проекти чрез издаването на инфраструктурни облигации. Финансирането на тези проекти може да бъде осигурено по различни начини – чрез банкови инструменти, чрез програми за финансиране на международни организации и финансови институции, чрез държавно финансиране, в т.ч. предоставянето на държавни гаранции, както и чрез инструменти на пазара на ценни книжа – акции, ипотечни облигации, други облигации и дългови ценни книжа. Кои от посочените начини за финансиране на различните обекти ще избере нашата държава е въпрос на преценка и едва след това, ако е изгодно и подходящо финансирането чрез инфраструктурни облигации, може да се пристъпи към разработването на закон, уреждащ статута на този специфичен финансов инструмент. Каква ще е ползата от този закон? Ползата от такъв закон ще бъде за обществото като цяло, тъй като той ще създаде ясни и прозрачни правила, които държавата ще спазва при своята намеса във финансирането на инфраструктурни проекти чрез своите гаранции по тях. Тези правила би следвало да уреждат условията и реда за емитиране на инфраструктурни облигации, плащанията по тях, както и условията за издаване на държавни гаранции и гарантираните периоди на плащания. Какви са начините за инвестиране на средствата на пенсионните фондове в такива проекти? Средствата на пенсионните фондове са особено подходящи за финансиране на инфраструктурни проекти предвид техния дългосрочен характер. Когато става въпрос за ценни книжа, свързани с инфраструктурни проекти, винаги трябва да се има предвид, че това е дългосрочно финансиране, и особено във фазата на изграждане на проекта съществува значителен риск от неплащане на дължимите лихви по издадени облигации, тъй като на този етап компанията, изграждаща проекта, генерира само разходи и все още няма постъпления от експлоатация на обекта. Затова в случаите на важни за страната проекти е необходимо рискът да се подели между изграждащата проекта компания и държавата. В нашата страна общата рамка на инвестициите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване е уредена в Кодекса за социално осигуряване. В нея не са предвидени специални разпоредби, уреждащи инвестициите в инфраструктурни проекти. Независимо от това средствата на тези фондове могат да бъдат пряко или косвено влагани в инфраструктурата чрез закупуването на : - ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, акции на публични дружества, общински и корпоративни облигации, издадени с цел финансиране на инфраструктурни проекти; - акции на дружества със специална инвестиционна цел, които инвестират в инфраструктурата на страната; - ипотечни облигации, издадени от банки, с цел тяхното рефинансиране във връзка с отпуснати ипотечни кредити за финансиране на инфраструктурни проекти; - инвестиционни имоти. Законът изрично забранява на пенсионните дружества да предоставят заеми за сметка на управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Следователно, въпреки че законът не предвижда специална уредба за инвестициите на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти, при съществуващото законодателство те не са ограничени да инвестират в тях чрез закупуването на ценни книжа и инвестиционни имоти. Необходимо е обаче да се има предвид, че Законът е поставил ограничения за инвестициите на пенсионните фондове, които са значително по-детайлни и строги по отношение на задължителните пенсионни фондове и по-либерални по отношение на доброволните пенсионни фондове. Ако се инвестират средства на пенсионните фондове в ценни книжа, издадени във връзка с финансирането на инфраструктурни проекти, тези инвестиции трябва да се вместят в общите ограничения за инвестиране. По-големи са възможностите за инвестиране в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, но такива инвестиции биха могли да се осъществят единствено, ако държавата реши да емитира или гарантира облигации, свързани с инфраструктурни проекти, включени в оперативния план на страната до 2015 г. С оглед разширяване на кръга от инвестиции на пенсионните фондове би могло евентуално да се помисли за въвеждането като отделни инструменти на тези, свързани с финансирането на инфраструктурни проекти, включени в националния план на страната ни, както и за конкретни ограничения по тези допълнителни инструменти. Освен това може да се предвиди и възможност за инвестиране на средства на пенсионните фондове в ценни книжа на чуждестранни компании, изграждащи инфраструктурни проекти, които са включени в специални инфраструктурни индекси. Но това би означавало да се насочат парите на пенсионните фондове към финансиране на чуждестранни обекти, а не да се използват за изграждане на нашата инфраструктура. Кои сектори са най-атрактивни за инвестиране? При все още липсваща практика в инвестиране на средства на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти не би могло да се каже отсега кои са най-атрактивни за фондовете. Очевидно, че това ще бъдат ценните книжа, които носят доход не по-нисък от инфлацията, за да не се обезценят пенсионните спестявания и техният риск трябва да отговаря на изискванията за сигурност на инвестициите на пенсионните фондове. Каква е практиката в другите страни? Финансирането на инфраструктурни проекти чрез ценни книжа по света дотолкова се разраства, че вече има създаден специален индекс на Standard&Poors – S&P Global Infrastructure Index, в който са включени ценните книжа на 75 компании от 22 страни по света. Практиката по финансиране на инфраструктурни проекти в други държави е много разнообразна – издаване на държавни ценни книжа, наречени инфраструктурни облигации (Нова Зеландия), издаване на държавни гаранции по инфраструктурни облигации, емитирани от компанията, изграждаща инфраструктурен проект (Чили, Казахстан и Русия), издаване на акции на дружество, осъществяващо проекта (предимно в десетте най-развити страни) и др. Неотдавна имахме запитване от страна на колегите ни от Турция какви са възможностите за нашите пенсионни фондове да инвестират в инфраструктурни проекти чрез капиталовия пазар, откъдето съдим, че и в нашата съседка се обсъждат възможностите на пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурата на страната. За съжаление нямаме обратна връзка дали и как са уредили тези възможности. От пенсионните системи, които успях да проуча и които са аналогични на нашата, практика по участие на пенсионните фондове във финансирането на инфраструктурни проекти има най-вече в Чили, а от няколко години и в Казахстан, чиято система е изпреварила нашата с около две години. Възможността за използване на парите на пенсионните фондове за изграждане на инфраструктурни проекти се обсъжда от известно време и в Русия. Естествено списъкът на страните, използвали капиталовия пазар за финансиране на инфраструктурни обекти, не се изчерпва с посочените страни.
