Германия дава до ? 10 млрд. на банка, Бернанке „за” още икономически стимули

20 октомври 2008 18:51

Германското правителство повести подробности около плана си за банковата система на страната. В САЩ председателят на Федералният резерв на САЩ Бен Бернанке подкрепи допълнителни икономически стимули.

Германското правителство прие правилата, според които банките в страната ще могат да се възползват от плана за справяне с финансовата криза на стойност 480 млрд. долара, предадоха световните агенции.

Правителството лимитира помощта си до 10 млрд. долара за банка. Освен това постави условия прагът за заплатите на хората от ръководството на съответните институции да е 500 000 евро. Мениджърите също така трябва да забравят за бонуси през времето, за което банките, които управляват, са длъжници на държавата.

Планът на германското правителство за банковата система на страната бе приет в петък от двете камари на парламента. Планът предвижда гарантиране на междубанковите заеми до 400 милиарда евро и отпускане на 80 милиарда евро за рекапитализиране на затруднените банки.

Шефът на най-голямата банка в страната Deutsche Bank Йозеф Акерман каза, че банката не се нуждае от капитал на държавата. Още в петък Акерман заяви, че се отказва от годишния си бонус. Мартин Блесинг, изпълнителен директор на втората по големина банка в страната - Commerzbank, пък каза пред вестник Bild, че банката ще се запознае с пакета и условията и ще прецени дали да се възползва.

Освен това стана ясно, че производствените в Германия, които са предварителен индикатор за инфлацията в страната, са нараснали през септември с 8,3 на сто на годишна база.

През август годишното увеличение бе 8,1 на сто, показват данните на националната статистика. Спрямо предходния месец производствените цени в най-голямата европейска икономика са нараснали с 0,3 процента.

За пореден месец скокът на цените се дължи в най-голяма степен на енергийните разходи, които през септември са нараснали с 22,6 на сто на годишна база.

Във Франция пък двама от ръководителите на банката Caisse d'Epargne подадоха оставки. В петък банката обяви, че е загубила 600 млн. евро заради необмислени рискове, поети от трима нейни дилъри в разгара на борсовия срив.

Икономиката на Великобритания вече е навлязла в период на рецесия и през 2009 г. Брутният вътрешен продукт на страната ще спадне с 1 на сто, твърди доклад на консултантската компания Ernst & Young („Ернст енд Янг”), цитиран от ИТАР-ТАСС.

Според експертите свиването на британската икономика ще бъде краткотрайно и леко.

В САЩ председателят на Федералния резерв на страната Бен Бернанке заяви пред Конгреса на САЩ, че не е лошо да бъде обмислен нов план за стимулиращи мерки на правителството, тъй като има риск икономическата слабост на САЩ да продължи известно време

Пред комитета по бюджет Бернанке подкрепи допълнителен пакет стимули, за което демократите отдавна настояват.

Бернанке предложи Конгресът да създаде пакета стимули, за да бъде своевременен, добре насочен и ще ограничи дългосрочните ефекти върху бюджетния дефицит, който отбеляза рекорд през наскоро изтеклата фискална година.

Такъв пакет е нужно да се приеме бързо, за да привлече хората и бизнеса да увеличат харченето и да подкрепи икономиката в период, в който без това щя е слаба.

Освен това стана ясно, че ръководителите на най-големите американски корпорации са очаквали икономическия спад още преди борсовите сривове от края на септември. Данните са от анкета, проведена през септември от Бизнес съвета на САЩ.

Почти три четвърти от анкетираните са предсказали, че през следващите две тримесечия ще има сътресенията в световната икономика, а според 91 на сто през септември икономиката на САЩ е била в по-лоша ситуация в сравнение с половин година по-рано.

В допитването са участвали 71 ръководители на някои от най-големите американски компании. Според 7 на сто от тях през 2009 г. икономиката на САЩ ще се свие, а над 80 на сто са предсказали, че ще икономическият растеж ще достигне най-много 2 на сто.

На валутните пазари еврото леко се понижи към щатския долар, който от своя страна загуби позиции към японската йена.

След като рано в понеделник общата валута поскъпна до 1,3530 долара, то след влизането на американските пазари търговията се води при 1,3340 за 1 евро.

Цената на петрола остана без съществена промяна в европейската сесия – малко над 73 долара за барел. На електронната борса в Ню Йорк лекият американски петрол се котира за 73,67 долара за барел, а в Лондон нефтът сорт Брент се търгува за 69,60 долара за барел.

Основното, което движи петролните борси е намалението на дневния добив от страна на Организацията на страните производителки на петрол. Извънредната среща на картела е в петък и е насрочена заради рязкото поевтиняване на суровината. Черното злато загуби 50 процента от максималните си стойности от 147 долара за барел отбелязани на 11 юли.

Предполага се, че редукцията на дневния добив ще бъде между 1 и 2 млн. барела от добиваните сега общо 32.2 млн. барела дневно.

Капиталовите пазари отчитат почти повсеместно повишение. В Япония водещият NIKKEI 225 затвори с ръст от 3,59 на сто до 9005 пункта. В Хонконг HANG SENG е нагоре с 4,87 процента до 15 262 пункта, а в Китай CSI 300 напредва с 3,46 процента до 1896 пункта. Стабилни ръстове записаха в Южна Корея, Австралия, Индия, Сингапур и Индонезия. С понижения затвориха в Тайван и Филипините.

В Европа индексите също отчитат ръст. Водещият индекс на Лондонската борса FTSE 100 се повишава с 3,73 процента до 4214,67 пункта. Във Франкфурт DAX се повишава с 0,71 на сто до 4815,11 пункта, а в Париж САС-40 е нагоре с 2,69 процента до 3419,52 пункта.

Към 18,45 часа индексите на Уолстрийт също се повишават, като Dow Jones е с ръст от 1,60 процента до 8993,43 пункта. При NASDAQ повишението е с 0,42 процента до 1718,47 пункта, а при S&P скокът е с 1,84 процента до 957,83 пункта.

Германия млрд банка дава Бернанке стимули икономически