Фермерите нямат стимул да увеличават производството, сочи анализ
Фермерите нямат стимул да увеличават производството, сочи анализ / снимка: БГНЕС

Българските фермери нямат стимул да увеличават производството, с помощите от ЕС само кърпят домакинските си бюджети. До този извод стигат изследователи от Икономическия институт на БАН в проучване за „Продоволствените ресурси на България при осъществяване на Общата селскостопанска политика на ЕС”. Проблемите в българското земеделие имат системен характер и няма да се решат само с наливане на пари в сектора, смятат още експертите. Необходима е нова, дългосрочна политика, която да е в унисон с целите на ЕС, но и да предвижда национални мерки за намаляване на суровинната зависимост от внос.

Сравнителният анализ в изследването показва, че, дори и след членството на България в ЕС, тенденцията за намаляване на производството на селскостопански стоки и продукти от хранителната индустрия се задълбочава. Спадът в производството при някои стоки достига кризисни измерения, а при 75% от отглежданите земеделски култури има трайно намаление на добивите.

Дори фермерите ни да получават 100% от помощите, които се дават в останалите страни-членки, пълният размер на субсидията от 21,41 евро на декар няма да ги мотивира да увеличат производството на основни култури, отбелязват авторите на изследването. Според тях договореното постепенно завишаване на преките плащания за българските производители по години е икономически неефективно. Българските фермери ще получат пълния размер на помощта едва през 2016 г., като тази политика „на час по лъжичка” означава парите да потъват като вода в пясък, без да се постига някакъв ефект, подчертават учените.

Евросубсидиите може би щяха да окажат влияние върху нашето земеделие, ако бяха изплащани на 100% още от първата година на членство, смятат авторите на изследването. Анализът им сочи, че за излизане от кризата, българските фермери се нуждаят от двойно по-висок финансов ресурс. За производителите на зеленчуци дори са необходими трикратно и четирикратно по-големи суми. Освен това, заради въведените изисквания за минимален размер на площите, близо три четвърти от стопанствата в България нямат достъп до директните плащания от ЕС.

Спадът в земеделското производство рефлектира и върху хранителната индустрия, която става все по-зависима от вносни суровини, констатират авторите на изследването. Прогнозата им е, че точно по тези причини в близките години няма да има никакво увеличение на износа на месо и месни продукти. Проблемът с млякото и млечните продукти е заради наложения ограничителен режим за производство, но той може да се компенсира с увеличен интерес и експорт на овче, козе и биволско мляко, за които няма квоти.

Значителни възможности за разширяване на износа има и при биологичните продукти, подчертават учените.

Последвайте ни

Бизнес