Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще разглежда всички потребителски жалби и публично ще се произнася по тях. Това каза членът на регулатора Анжела Тонева по време на годишната водна конференция в София. Тя уточни, че така потребителите косвено ще могат да влияят върху цената и качеството на услугата.
Според Тонева, за да заработи системата, се прави преустройство на структурата на комисията. Така повече специалисти ще разглеждат жалбите на хората, които обаче трябва да отговарят на определени условия. „Тези така наречени методи за регулиране на цените за стимули включват корекция на цените чрез показатели за качество. Има показатели, които трябва да се изпълнят и ако не се изпълнят, цените се намаляват. Тоест реално чрез потребителското недоволство може косвено да се въздейства върху цените. И затова ние ще искаме сега обвързване на инвестициите в бизнес плана с показателите за качество. Тоест като правиш тази инвестиция, какво смяташ, че ще подобриш и какъв ще е плюсът за потребителя", коментира тя.
От ДКЕВР обясниха още, че засега не се е обмисляла единна такса за водата. Такава идея вероятно ще бъде предложена от регионалното министерство в изготвящата се водна стратегия, смята експертът в Министерството на околната среда и водите Асен Личев. „Да може държавата, която поеме ангажимента да доставя на всяко населено място и оператор питейна вода, това да става с единна такса в цялата държава. Може да стане само по един начин - ако е едно предприятие. Например както има Национална електрическа компания, представете си и национална водна компания", каза Личев.
Екоминистърът Нона Караджова пък каза, че до края на следващата седмица очаква да е готов анализът за водната стратегия, който да дава цели и алтернативни варианти за управлението на водите.
Вече 27 общини са поискали от МОСВ да стопанисват 40 минерални извори на териториите си, каза още екоминистърът Нона Караджова. В началото на годината министерството даде срок до 15 февруари общините, които искат да си върнат находищата да кандидатстват за това. Те ще могат да ги стопанисват за 25 годишен срок, но ако в първите пет години не започнат да ползват ресурса държавата ще си ги вземе обратно.
