През декември 72 на сто от българите заявяват, че одобряват членството на България в ЕС, сочи национално представително проучване на НЦИОМ, направено от 6 до 12 декември сред 1000 души. От НЦИОМ посочват, че това е една от най-високите
степени на одобрение, регистрирани досега от центъра. 11 на сто от българите по-скоро не одобряват присъединяването на страната ни към евроструктурите, а само 4 на сто са категорично против.
Според изследването страховете на българите, свързани с присъединяването на страната ни към ЕС, са повече и по-конкретни от надеждите. Основните опасения са свързани с повишаването на цените на стоките и услугите - 30 на сто се боят от ценови шок. Най-често това са жените, хората на възраст над 50 години, жителите на София и големите градове и живеещите в лишения.
Страхът от всеобщо обедняване (споделян от 16 процента от респондентите) е вторият план на вече изразеното обществено безпокойство и пряко произтича от очакваното поскъпване, коментират социолозите. Страхът от обедняване е най-силно изразен сред хората на възраст между 40 и 60 години, сред живеещите в малките градове и сред крайно бедните. Този страх е породен от опасения, че на фона на нарастващите цени заплатите ще останат ниски и хората няма да могат да посрещат дори нужди от първа необходимост. От това се страхуват 4 процента от интервюираните.
На базата на данните НЦИОМ групират страховете по следния начин - страх от нарастване на цените и данъците, а оттам и обедняване на населението, страх от санкции, защото България трудно ще се справи с изискванията на ЕС, страх от неизвестното и от новите изисквания във всички обществени сфери, обвързан с неблагоприятна самооценка за ниските професионална подготовка и информираност за новите условия за труд, обучение и т.н.
Българите се опасяват още от загуба на национална идентичност, подсилван от усещането за неравнопоставеност на страните членки на ЕС както на институционално ниво, така и по отношение на жизнения стандарт. Притесненията на хората са свързани и с емиграция на младите и квалифицираните българи, а оттам и от задълбочаване на демографската криза и дефицита на висококвалифицирани кадри. Хората се страхуват още от тероризма и международната организирана престъпност, показва проучването.
Извън основните групи опасения има и някои конкретни страхове, но посочени от малък дял хора - страхът от недостиг на електроенергия (по повод спирането на блокове на АЕЦ "Козлодуй"), страхът на българските производители от конкуренцията на европейските стоки, страхът от злоупотреби при разпределение на средствата от еврофондовете, страхът на бъдещите пенсионери от увеличаване на изискванията за пенсиониране, страхът от задълбочаване на социалната неравнопоставеност, коментират социолозите.
Една четвърт от българите не се страхуват от нищо, свързано с членството на България в ЕС. Тази позиция се споделя по-често от мъжете /в сравнение с жените/, от най-младите /на възраст до 30 години/, от жителите на градовете-областни центрове и от заможните.
Оптимисти за членството на България в ЕС са 40 на сто от интервюираните. Надеждите им са свързани с очаквания за свободно пътуване в цяла Европа, с възможности за легален престой, работа и обучение в чужбина, с повишаване на жизнения стандарт у нас, с прилагане на изпитани европейски ценности и модели в различни области на обществения живот - трудови правоотношения, ред и сигурност, здравеопазване, образование, социални права.
Най-изкушени от пътуванията без визи в Европа са хората на възраст 18- 39 години, коментират социолозите. Представителите на тези възрастови групи посочват като най-голяма полза лично за себе си и възможността за намиране на легална работа извън страната в рамките на ЕС. На по-висок жизнен стандарт се надяват по-често мъжете, хората на възраст между 40 и 50 години, жителите на малките градове и ромите.
5 на сто преценяват, че след влизането на България в ЕС ще живеем по-спокойно, защото ще бъдат гарантирани по нов начин редът и сигурността в страната. Отново 5 на сто виждат ползата за себе си най-вече в това, че в България ще се създадат нови работни места и така ще намалее безработицата. На това мнение са най-често хората на възраст между 40 и 49 години, за които напускането на страната с цел работа е затруднено. На повече работни места в България се надяват също жените, висшистите и по-заможните българи.
44 на сто от анкетираните не виждат конкретни ползи от пълноправното членство на България в ЕС, а 16 процента се затрудняват в преценките си по въпроса. Предимства за себе си не виждат най-вече хората над 50 години, нискообразованите и бедните.
Данните на НЦИОМ показват, че в дългосрочен план позитивните очаквания доминират над скептицизма по повод присъединяването. В съотношение 44 на сто към 29 процента се разпределят тези, които очакват подобрение в живота си в сравнение с онези, които очакват животът им да се влоши. 15 процента са на мнение, че след 1 януари 2007 година за тях нищо няма да се промени.
Най-младите на възраст до 30 години са и най-големи оптимисти за бъдещето си в ЕС. По-умерени и реалистични, но отново позитивни са очакванията на хората в активна трудова възраст до 50 години. Във възрастовата група над 60 години хората или смятат, че нищо няма да се промени, или, че нещата ще се подобрят донякъде.
Най-сериозни опасения от очакваните промени, които ще настъпят с влизането на България в ЕС, изразяват нискообразованите, бедните и ромите. Тези групи хора се чувстват декласирани по силата на своя икономически и социален статус,
те преценяват, че достъпът им до ресурси допълнително ще бъде затруднен от невъзможността да отговорят на новите изисквания и критерии, коментират от НЦИОМ.
степени на одобрение, регистрирани досега от центъра. 11 на сто от българите по-скоро не одобряват присъединяването на страната ни към евроструктурите, а само 4 на сто са категорично против.
Според изследването страховете на българите, свързани с присъединяването на страната ни към ЕС, са повече и по-конкретни от надеждите. Основните опасения са свързани с повишаването на цените на стоките и услугите - 30 на сто се боят от ценови шок. Най-често това са жените, хората на възраст над 50 години, жителите на София и големите градове и живеещите в лишения.
Страхът от всеобщо обедняване (споделян от 16 процента от респондентите) е вторият план на вече изразеното обществено безпокойство и пряко произтича от очакваното поскъпване, коментират социолозите. Страхът от обедняване е най-силно изразен сред хората на възраст между 40 и 60 години, сред живеещите в малките градове и сред крайно бедните. Този страх е породен от опасения, че на фона на нарастващите цени заплатите ще останат ниски и хората няма да могат да посрещат дори нужди от първа необходимост. От това се страхуват 4 процента от интервюираните.
На базата на данните НЦИОМ групират страховете по следния начин - страх от нарастване на цените и данъците, а оттам и обедняване на населението, страх от санкции, защото България трудно ще се справи с изискванията на ЕС, страх от неизвестното и от новите изисквания във всички обществени сфери, обвързан с неблагоприятна самооценка за ниските професионална подготовка и информираност за новите условия за труд, обучение и т.н.
Българите се опасяват още от загуба на национална идентичност, подсилван от усещането за неравнопоставеност на страните членки на ЕС както на институционално ниво, така и по отношение на жизнения стандарт. Притесненията на хората са свързани и с емиграция на младите и квалифицираните българи, а оттам и от задълбочаване на демографската криза и дефицита на висококвалифицирани кадри. Хората се страхуват още от тероризма и международната организирана престъпност, показва проучването.
Извън основните групи опасения има и някои конкретни страхове, но посочени от малък дял хора - страхът от недостиг на електроенергия (по повод спирането на блокове на АЕЦ "Козлодуй"), страхът на българските производители от конкуренцията на европейските стоки, страхът от злоупотреби при разпределение на средствата от еврофондовете, страхът на бъдещите пенсионери от увеличаване на изискванията за пенсиониране, страхът от задълбочаване на социалната неравнопоставеност, коментират социолозите.
Една четвърт от българите не се страхуват от нищо, свързано с членството на България в ЕС. Тази позиция се споделя по-често от мъжете /в сравнение с жените/, от най-младите /на възраст до 30 години/, от жителите на градовете-областни центрове и от заможните.
Оптимисти за членството на България в ЕС са 40 на сто от интервюираните. Надеждите им са свързани с очаквания за свободно пътуване в цяла Европа, с възможности за легален престой, работа и обучение в чужбина, с повишаване на жизнения стандарт у нас, с прилагане на изпитани европейски ценности и модели в различни области на обществения живот - трудови правоотношения, ред и сигурност, здравеопазване, образование, социални права.
Най-изкушени от пътуванията без визи в Европа са хората на възраст 18- 39 години, коментират социолозите. Представителите на тези възрастови групи посочват като най-голяма полза лично за себе си и възможността за намиране на легална работа извън страната в рамките на ЕС. На по-висок жизнен стандарт се надяват по-често мъжете, хората на възраст между 40 и 50 години, жителите на малките градове и ромите.
5 на сто преценяват, че след влизането на България в ЕС ще живеем по-спокойно, защото ще бъдат гарантирани по нов начин редът и сигурността в страната. Отново 5 на сто виждат ползата за себе си най-вече в това, че в България ще се създадат нови работни места и така ще намалее безработицата. На това мнение са най-често хората на възраст между 40 и 49 години, за които напускането на страната с цел работа е затруднено. На повече работни места в България се надяват също жените, висшистите и по-заможните българи.
44 на сто от анкетираните не виждат конкретни ползи от пълноправното членство на България в ЕС, а 16 процента се затрудняват в преценките си по въпроса. Предимства за себе си не виждат най-вече хората над 50 години, нискообразованите и бедните.
Данните на НЦИОМ показват, че в дългосрочен план позитивните очаквания доминират над скептицизма по повод присъединяването. В съотношение 44 на сто към 29 процента се разпределят тези, които очакват подобрение в живота си в сравнение с онези, които очакват животът им да се влоши. 15 процента са на мнение, че след 1 януари 2007 година за тях нищо няма да се промени.
Най-младите на възраст до 30 години са и най-големи оптимисти за бъдещето си в ЕС. По-умерени и реалистични, но отново позитивни са очакванията на хората в активна трудова възраст до 50 години. Във възрастовата група над 60 години хората или смятат, че нищо няма да се промени, или, че нещата ще се подобрят донякъде.
Най-сериозни опасения от очакваните промени, които ще настъпят с влизането на България в ЕС, изразяват нискообразованите, бедните и ромите. Тези групи хора се чувстват декласирани по силата на своя икономически и социален статус,
те преценяват, че достъпът им до ресурси допълнително ще бъде затруднен от невъзможността да отговорят на новите изисквания и критерии, коментират от НЦИОМ.
