Парламентът не успя да отхвърли ветото на президента Росен Плевнелиев върху текстовете в Закона за чужденците, с които се улеснява даването на статут на постоянно пребиваващ или гражданство срещу инвестиции. Това е първото президентско вето на този парламент, който то не успя да преодолее, тъй като гласовете на БСП и ДПС не бяха достатъчни. „Атака" бе твърдо против възможността да се дава гражданство на чужди граждани. Така гласовете на националистите и ГЕРБ се оказаха достатъчни, за да не бъде отхвърлено ветото.
В началото на ноември държавният глава наложи вето, защото с текстовете се позволява постоянно пребиваване и българско гражданство да се дават само заради финансови аргументи. Въпреки че ветото беше дебатирано миналата седмица, до гласуването му тогава не се стигна, защото управляващите нямаха подкрепата на националистите. За да бъдат приети отново върнатите промени, са нужни поне 121 гласа.
При гласуването днес, обаче, 114 депутати от БСП и ДПС гласуваха против ветото, а 91 депутати от ГЕРБ и „Атака" го подкрепиха. Управляващите не бяха изненадани, а Четин Казак от движението коментира.
„Така или иначе трябва да се стимулират чуждестранните инвестиции и това беше един от опитите и начините това да се случи. Трябва да се прецезират детайлите. Така или иначе целта е тази - да се привлекат инвестиции", заяви Казак.
От БСП и ДПС допълниха, че ще прецизират текстовете и отново ще ги внесат. Димитър Главчев от опозицията, пък, им препоръча да погледнат отново мотивите на президента и да се открие в тях смисълът за наложеното вето.
„Очевидно не това е начинът, след като има и президентско вето, което вече е уважено, така че винаги трябва да се насърчават предлаганите по-добри възможности за инвестиции, само че да бъдат и съобразявани с останали фактори, които влияят и да не бъдат от вида, от който бяха предложени в този закон", заяви Главчев.
От „Атака" заявиха, че са уважили ветото на президента не заради самия него, а заради своите собствени убеждения. Националистите допълниха, че такава е била позицията на партията и в предишното Народно събрание.
Президентът Росен Плевнелиев върна за ново обсъждане в Народното събрание промени в Закона за чужденците в България, приет на 24 октомври 2013 г. С приетия закон се променя и Законът за българското гражданство.
„Държавният глава подкрепя усилията на институциите да създават благоприятен климат за привличане на инвестиции в икономиката ни. Това е национален приоритет, но той не бива да бъде за сметка на националната сигурност", обясниха тогава от президентството.
С промените се създава възможност чужденец, гражданин на трета страна извън ЕС, да получи право на постоянно пребиваване в България, ако е вложил сумата от 1 млн. лева в българска лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години. Приетата разпоредба не е нова. Този текст действаше до началото на 2013 г., когато бе отменен по съображения за защита на националната сигурност и поради предоставени данни от службите за сигурност за съществуващи порочни практики за заобикаляне на закона.
„Приетите в края на октомври промени не предотвратяват възможността чужденец, който е получил право на постоянно пребиваване чрез вложение от 1 млн. лева, впоследствие да ползва тази сума като обезпечение при кредит. Паричните средства, получени чрез кредит, от своя страна могат да бъдат използвани от други лица отново за получаване на разрешения за постоянно пребиваване. Парите формално са вложени в кредитна институция, но с това не се постига реален ефект върху икономиката, се отбелязва в мотивите за ветото", аргументираха се от президентството.
Според Плевнелиев по този начин не се създават условия за насърчаване на реални инвестиции в икономиката, за устойчив положителен ръст и за откриване на работни места.
Върнатите за ново обсъждане разпоредби засягат и придобиването на българско гражданство. Една година след получаване на статут на постоянно пребиваващ човекът ще може да стане български гражданин при облекчени условия, като увеличи инвестицията до 2 млн. лева. Слабостите на законодателството за придобиване на статут на постоянно пребиваващ чужденец, според президента, се пренасят и по отношение на облекченото придобиване на българско гражданство.
Според държавния глава, преценката за това дали да се даде гражданство, или не, не може и не трябва да почива само на финансови аргументи. По тези съображения в края на миналата година той наложи вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за инвестициите, се припомня в съобщението.
