Близо една трета от наемните работници у нас или около 600 000 души са нископлатени и получават под 352 лева месечно. Това е чистият доход, с който остават след удържането на данъците и осигуровките, показва изследване на КНСБ. Според него около две трети от тези хора са били безработни поне веднъж в живота си, а преобладаващата част от тях живеят в бедност.
От конфедерацията настояват пред правителството за въвеждане на необлагаем минимум и изработване на формула, по която да се договаря цената на труда, според производителността и инфлацията.
Нископлатеният работник най-често е жена, в предпенсионна възраст, с ниско образование, работеща в малка фирма и предимно в малките селища. Тези хора се страхуват много повече да не изгубят работното си място в сравнение с другите групи работници.
От КНСБ поискаха от държавата да създаде база данни, въз основа на която да се договарят заплатите на работниците.
„Като продукт от това договаряне, ние виждаме поне две неща - едното е препоръчителен индекс за нарастване на работните заплати, ежегоден, във всяка икономическа дейност, както и държавата най-накрая трябва да си влезе във функцията. Видяхте хората какво очакват от нея, а именно - по-малко данъци върху нископлатения труд, затова искаме и облагаемият минимум да влезе в сила от догодина още. Ако не стане тази година, ще продължим да го искаме и ще продължим да го налагаме, докато стане", заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
От синдиката одобриха предстоящото увеличение на минималната заплата на 340 лева, но посочиха, че намеренията на финансовото министерство, свързани с пенсиите и осигурителните доходи, трябва да бъдат преразгледани.
