Повишаването на минималната работна заплата и пенсиите от месеци е тема на дебат в обществото и източник на разногласия между синдикати и работодатели. В края на миналата седмица премиерът Бойко Борисов съобщи, че минималното трудово възнаграждение ще се повиши с 30 лв. от средата на годината. Все още финансовото министерство изчислява какви са възможностите за индексация на пенсиите. Това, което засега е ясно, е, че няма да се следва подходът на диференциране при повишението на доходите на възрастните хора. Вдигането на минималната работна заплата ще създаде проблеми за част от бизнеса особено за малките и средни фирми, които са най-уязвими на последиците от кризата, обясни в предаването „Кой говори" заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Синдикатите пък в лицето на на директора на Института за социални изследвания при КНСБ Любен Томев виждат в увеличението на минималната заплата просто жест. От своя страна икономистът от Индъстри Уоч Лъчезар Богданов насочи вниманието към факта, че вследствие на административното вдигане на минималната заплата може да се стигне до освобождаване на хора от работа и то предимно нискоквалифицирани работници и служители.
Вдигането на минималната заплата като жест
Според Любен Томев темата за минималната работна заплата се преекспонира. Той изрази мнение, че увеличение от порядъка на 30 лв. е безнадеждно и остаряло и го определи като жест към най-нискодоходните групи от населението. Томев обаче не видя в него предизборен ход от страна на управляващите. „Дали той идва преди избори или е нормален жест, няма значение, но той беше крайно необходим. Това няма да повлияе в такава степен на бизнеса", смята Томев.
Според представителя на работодателската организация Камен Колев обаче не е направена оценка на последствията от един такъв акт. Поне в 40 нормативни документи има различни такси, публични услуги, социални плащания, които са свързани с размера на минималната работна заплата и те ще поскъпнат, каза Колев и посочи посещението при лекар, стоматолог, някои публични общински услуги, в адвокатските услуги, в концесиите. „Така че това ще натовари голяма част от хората и бизнеса, без тази част от хората да се възползват всъщност от това повишение", поясни той.
Колев прикани държавата да си направи сметката за бюджета, тъй като и там ще има сериозни плащания - субсидиите за политическите партии, участие в бордове и много други.
Опасенията на бизнеса
Основното притеснение на работодателите е по отношение на въздействието върху бизнеса. „Вярно, тези 30 лева изглеждат минимална сума. Какъв е този работодател или предприемач, ако не може 30 лв. да даде", попита риторично Колев и сам отговори, че проблемът не е в ръста на заплатата, а в много други проблеми, с които бизнесът се сблъсква. Сред тях той посочи 21 процента лоши корпоративни кредити, големият процент междуфирмени просрочени задължения, повишените данък сгради и такса смет, бавенето на плащания към бизнеса от страна на общинските бюджети и други.
Колев припомни, че фирмите от малкия и средния бизнес са най-засегнати от кризата. „Когато говорим, че съществува опасност за фирми, те са предимно от малкия и средния бизнес. При тях всяко такова увеличение е допълнително бреме. Може би е силно да кажем, че ще ги доведе до фалит, но във всички случаи рискът да освободят работна ръка е голям. Стремейки се да направим нашите доходи по-близки до европейските, всъщност ние засилваме основния проблем - безработицата", каза Колев.
Ръст на доходи за сметка на заетостта
Камен Колев обясни, че в голяма част от малките и средните фирми средствата, които се дават за фонд работна заплата, са замразени или даже намалени, те са силно ограничени и въпросът е в рамките на тези средства, след като се увеличат минималните работни възнаграждения, това означава, че по-високите заплати трябва да се намалят, което е много непопулярно или което е по-вероятно според него - да се намали част от работната ръка. И по този начин задълбочаваме основния проблем - безработицата, категоричен е Колев.
Икономистът Лъчезар Богданов е съгласен, че социалната политика на държавата трябва да е добре насочена, тоест именно в криза да се мисли за такива програми, които да помагат на най-засегнатите, а не „на всички да се раздава на калпак".
Според него обаче страната ни в момента е в ситуация, в която икономиката продължава да губи работна ръка въпреки сигналите за излизане от кризата и затова не трябва да се правят съпоставки между вдигане на доходите в момента и подобни ходове в предишни години.
От 2000 до 2009 година България имаше постоянен ръст на заетостта, тоест в продължение на девет години икономиката постоянно създаваше повече и повече работни места, коментира икономистът. Той цитира статистика, според която спрямо пиковия период на кризата от края на 2008 и началото на 2009 година към първите три месеца на тази година икономиката е загубила 390 000 работни места. По думите му това са работници, които са ниско квалифицирани. „Именно те са на ръба да бъдат наети, те имат някакъв шанс, ако бизнесът може да ги наеме евтино, с ниски ограничения, именно те страдат от административното увеличение на разходите за труд", смята икономистът.
Според Лючен Томев тези очаквания за ръст на безработицата вследствие на увеличаването на минималната заплата са прекалено песимистични. Той пресметна, че в едно предприятие и въобще хората на минимална заплата не са толкова, че да се стигне до проблеми за фирмите.
Комен Колев обаче посочи статистически данни, според които хората на минимална работна заплата са около 100 000 души в частния бизнес и 20 000 човека в администрацията. Хората, които получават възнаграждения в диапазона между 240 и 270 лв., са малко под 400 000 души.
„Проблемът не е 30 лв., а проблемът е, че този, който работи за 270 лв. и е малко по-квалифициран, не може да продължи да работи за толкова пари. И по този начин трябва да се изместят всички заплати в съответното предприятие, за да не се получи уравниловка и хората да имат стимул да си повишават квалификацията", каза още представителят на БСК.
Той допълни, че нарастването на минималната работна заплата в процентно отношение е 12,5 на сто. Тоест целият фонд работна заплата на даден работодател трябва да нарасне с толкова. Или ако една средна фирма има фонд работна заплата от 100 000 лв. за месец, той трябва да стане 112 500 лв. към тези 12 500 лв. прибавете частта на вноските на работодателя", коментира Камен Колев тежестта за бизнеса.
Заплата и потребление
Един от доводите за вдигане на минималната работна заплата е повишаването на потреблението, което от своя страна да доведе до повече пари в бизнеса. Според Камен Колев обаче това е мит и той го обори: „Масата на парите е една и съща в малките и средни предприятия, те просто не са подобрили печалбите си и още изпитват последствията от кризата. Така че преразпределяйки тази маса, няма да отидат повече пари в потреблението".
Лъчезар Богданов допълни, че следва да се има предвид, че потреблението не винаги означава стимул за българския бизнес. Родната икономика е много отворена и интегрирана с глобалната. От една страна, много от българските предприятия са експортно ориентирани, а от друга, голяма част от потреблението е насочено към вносни стоки.
