Повече от 30 години от убийството на писателя Георги Марков – на 11 септември 1978 г. в Лондон с т.нар. „Български чадър”, неяснотата около убиеца му продължава и изскачат нови версии. В материалите по съвсем друго следствено дело, което няма никакво отношение с този случай, се натъкнах на свидетелски показания, които, обаче, изненадващо изнасят факти точно по убийството на писателя Георги Марков. В материалите по делото се откри документ, който цитира Георги Ботев, автор на издадената през 1991 г. книга „Процесът Казино – София”, осъден през 1985 г. и бил няколко години в затвора. Според неофициална информация, Ботев е бил човек на службите. В документа се сочи неговата версия за убийството на Георги Марков - че бившият първи заместник министър на вътрешните работи и фактически шеф на Държавна сигурност Григор Шопов всъщност е бил в дъното на заповедта за убийството на писателя, за да укрепи разклатеното си положение пред Тодор Живков. В документа се сочи, че Ботев устно допълва, че разполага и с още данни, които не е написал в книгата, защото се опасявал да ги публикува – знаел, че изпълнителят на убийството на Георги Марков е шофьор от ЦК на БКП и той го знаел кой е.
Цитират се и други сведения на Ботев – че докато е разследван в Главно следствено управление, е бил обработван с наркотици и това се установява после от двама свидетели. С наркотици са били обработвани и други подследствени, а това е международно престъпление, допълва Ботев. Според него, а и според други жертви, старата репресивна Живкова система си е служила с крайно жестоки и дори садистични средства като отравяне, „самообесване”, „самоубийство”, извратени репресии спрямо жени и деца и други подобни. Любен Марков, първи братовчед на писателя Георги Марков, който е упълномощен от семейството да се занимава с въпросите около убийството на писателя и следственото дело, е на мнение, че Григор Шопов категорично е в центъра на решението за убийството на Георги Марков и че дори съществува някаква възможност да се разглежда някакъв шофьор като физически извършител, но не това е най-важното, а фактът, че поръчката и замисълът е дошъл от Държавна сигурност. Ето какво още каза Любен Марков в интервю за предаването „Афера”. Аз мисля, че преди повече от 15 години излезе тази книга на Георги Ботев, която е за процеса срещу казиното и още тогава, при липсата на информация, но ми се сториха, че нещата не са задълбочени. Излязоха още десетина версии такива – кой имал в много случаи лични подбуди, топяха този и онзи, та Димитър Жулев, много имена се спрягаха. Но и сега с времето, като анализирам нещата, мисля, че Григор Шопов стои отзад, това не се и съмнявам, но дали е шофьор от ЦК на БКП или някой, едва ли... Мисля, че разследванията, които ги направи журналистът Христо Христов и документите, които вече са публикувани официално, мисля, че вероятният изпълнител на поръчката е бил Франческо Гулино под псевдоним Пикадили, но че в дъното седи и Григор Шопов – няма съмнение. Вие правите ли разграничение между Тодор Живков и Григор Шопов. Възможно ли е единият да го е извършил без знанието на другия? Възможно е, казвам, че е възможно, защото има едни документи от 1975 година. В задачите на Първо главно управление има вменено такова задължение – да изпълнява остри мероприятия срещу особено опасни противници на социализма и на режима, който е в България. Григор Шопов тогава, като човека, който отговаря за Държавна сигурност, е много вероятно или той, или шефът на Първо главно, който е бил от неговите заместници. Знам, че ръководител на операцията по операцията за ликвидирането на Георги Марков е бил генерал Владимир Тодоров. Шеф на Първо главно управление тогава е бил Васил Коцев – това е линията. А дали Тодор Живков е дал разпореждането, това не мога да ви кажа, но той може да е казал, „защо не си изпълнявате задълженията”. Вие категорично отхвърляте, че шофьор на ЦК на БКП би могъл да е изпълнителят? То всеки един човек би могъл. Пък и самият Пикадили или който и да е, той не знае кой ликвидира и също кой изпълнява поръчката. Това е пръстът, който натиска спусъка, но кой е организатор на този терористичен акт, защото той не е само един те са два – единият е в центъра на Париж срещу Владимир Костов, другият е в центъра на Лондон срещу Георги Марков – това си е чист тероризъм. Няма начин от този триумвират, който е Владо Тодоров, Васил Коцев, Григор Шопов да нямат участие. Това не може да бъде някаква индивидуална акция. Г-н Марков, Димитър Иванов, бившият директор на 6 отдел на Шесто управление, в книгата си за историята на Държавна сигурност, която подготвя, по точно в интервю за предаването „Афера”, изрази едно такова мнение, че Георги Марков е бил агент на Английските специални служби – и на българските, и паралелно на английските, като двоен агент, и че със същия успех може да се твърди, че е ликвидиран от Английските специални служби. Следователя Андрей Цветанов в същата посока изрази мнение като каза, че по-скоро заради някакъв ангажимент, който е поел и не е изпълнил. Имате ли данни вашият братовчед да е бил сътрудник на Английските специални служби? Аз не съм правил разследване в Английските специални служби, но досега – 17-18 години, не излезе нито едно документче, не излее нито един факт, че Георги е бил сътрудник на Държавна сигурност. Нито един от разследващите следователи, включително и Андрей Цветанов, ако те бяха открили една сламка, едно косъмче, те щяха да направят слон от него. Така че същото е… и агент на Английските специални служби, за какво им е този агент, да им каже каква е българската азбука, колко букви има българската азбука. Георги Марков е една личност, която – той първо не става за агент. Второ, ако вземете генералското дело, което 1992-1993 година, там има едно интервю с Коста Кюлюмов, което е много интересно. Там може да видите всичко. В това дело има също показания на същия този майор Димитър Иванов. И той не казва нищо. В тези си показния той твърди ли за връзка с Английските спецслужби на писателя Георги Марков? Не, нищо не твърди. Около половин страница са показанията на Димитър Иванов, но ви казвам, че развитието на нещата както е, а и твърдението в личен разговор преди няколко месеца с Андрей Цветанов, че Георги Марков може да е убит от Английските тайни служби, защото е написал с един англичанин една книга на английски – тя ще излезе по всяка вероятност до месец на български, и че заради тази книга е възможно да е бил убит от Английските служби, то тогава ако за такива книги убиваха в Англия, то жив журналист нямаше да остане. Казвам ви, търсят под вола теле. Аз казвам така, че докторът на икономическите науки Димитър Иванов нека да се занимава с икономика, а неговата „История на Държавна сигурност”, само от тези два факта, и май, че тя щ бъде изцяло лъжлива – не, че той не казва истината, той е обикновен лъжец. Другото, че Георги Марков е бил любимец на Тодор Живков, че Георги Марков е бил сътрудник на служби, това да се занимава с един човек, който е мъртъв и не може да се защити, това може да го прави един мародер. Нека той да докаже, че Георги Марков е сътрудник на Държавна сигурност и на Английските спецслужби. Надявам се, че това е вече последен техен начин да защитят позициите си на хора, които са работили за защита на държавата. Не отричам, имало е много хора и може би са болшинството в системата на Държавна сигурност, които не са били вързани с такива мръсни поръчки. И тези хора, много от тях, осъждат и лично те са ми казвали „нашите го убиха”, но какво можем да направим ние. Системата е била такава. За любимеца на Димитър Иванов – генерал Григор Шопов, той пише за него като за любовник – колко добре го познавал, колко е изключително балансиран характер има, колко говорел тихо внимателно и изключително интересна фигура – учител с личния си пример. Григор Шопов е подписал 1973-74 година една инструкция за ликвидиране на един български емигрант, тя е от 12 или 13 точки, където, примерно, седмата точка е как да бъде убит с остър предмет в областта на сърцето и следващата точка, ако не умре веднага, да не му се запушва устата, да бъде ударен с тежък предмет по главата. Казвам ви, този човек не е осъден на смърт, това е остро мероприятие извън страната. Още нещо, което Димитър Иванов пише, че офицерът от Първо главно управление Владо Костов бил осъден на затвор задочно. Владо Костов е осъден не на затвор, а на смърт задочно през април 1978 година. Мога да му кажа, кои са били свидетели на делото, на закрито заседание на Военния съд. Така че този човек като пише такива неща, трябва да бъде информиран. Настоящият следовател по делото за убийството на Георги Марков – Андрей Цветанов от Националната следствена служба, твърди, че такава версия не е разследвана. Делото обаче не е прекратено през септември, когато изтече 30-годишната давност, а напротив – придобило е нов тласък, защото на бюрото на следователя вече са пристигнали всички документи на бившето Първо главно управление на Държавна сигурност, изпратени от Комисията по досиетата. Над тях работи в момента както нашето следствие, така и следователите от Скотланд ярд, обяснява Андрей Цветанов и добави: Името Георги Ботев говори ли ви нещо, такива сведения минавали ли са през действието за убийството, проверявана ли е такава възможност въобще? Георги Ботев – не съм готов да отговоря еднозначно. Нямам спомен от архива, но за мен този човек не е непознат, като име и фамилия ми се струва, че ми е известен отнякъде. Изобщо такава версия – изпълнител да е шофьор от ЦК на БКП, минавала ли е по делото, проверявана ли е, вие чувал ли сте я? Не, поне не помня да има доказателствен материал конкретно да се работи по някой шофьор да е пряк изпълнител. В момента работя в тази насока, затрупал съм се с папки. Евтим Костадинов ми предпостави достатъчно много материал, какъвто ми е необходим – архиви. Какви документи предоставиха Комисията по досиетата? Всичко, което поискам, ми предоставят – личните дела, кадровите дела на офицери, работни дела на сътрудници. Всичко онова, което е необходимо и по някакъв начин може да ни насочи нататък. По делото за убийството на Георги Марков ли става дума? Да, по делото на Георги Марков. Септември като му изтече 30-годишната давност то не е ли приключено разследване? Не, взе се решение да не се прекратява. То автоматично не се прекратява делото, а трябва да се издаде постановление, ако се прекрати, както беше направено 2000 година? Г-н Цветанов, вие отново четете документите на Първо главно управление по разследването за убийството на Георги Марков? И не само тях. Ние работим и през ден се чудим с колегите от Скотланд ярд. Те също работят и отново ни предстоят срещи, ние си продължаваме работа. Това дело не се прекрати. На 11 септември не се издаде постановление за прекратяване, тъй като се прие, че има два случая и член 80, алинея втора от Наказателния кодекс гласи, че след като са две или повече лица, давността е 35 години. Някаква версия дали се избистри, дали нещо се изясни малко повече, отколкото досега. След като вече материали идват и от Комисията по досиетата, дали нещо мръдна малко по-напред? Мърдаме, разбира се, мърдаме напред и в материално-правен смисъл тия доказателства там с категоричните френски експертизи. На базата на всички тези експертизи правим нови, след като вече има развитие на науката в областта на химията. Да разбирам, че отново – повторно, ще разпоредите експертизите, които тогава във Франция са правени?Не ги правим повторно. Имало е някога. Тези неща ние трябваше да ги изчистим. Ние трябва да имаме една яснота, ако все пак задържим извършителя, да може да бъде осъден. Да има материали, които да могат да се ползват в съда. Няма скоро да приключим работа в тази насока.
