Във втората част на интервюто с Димитър Иванов за книгата му „Кратка история на Държавна сигурност” той разказва кой осъди на смърт Трайчо Костов, кой закри концлагерите в България, каква е истината за живота и смъртта на писателя Георги Марков, що за човек е бил легендарният Григор Шопов и защо според Димитър Иванов сме свидетели на небивал за историята на България крах на службите за сигурност в демократичния период след 1990 г.
Кой според вас е виновен за този период на „червения терор”, който продължава до 1949 година?
Най-общо казано е виновна историята, всъщност тя поставя на изпитание една или друга част на обществата в Европа. Непрекъснато, противопоставяйки ги, им дава в ръцете възможност за сериозни и за масови репресии кръвопролития.
В нас обаче са се ръководили от Трайчо Костов, твърдят някои изследователи.
Трайчо Костов е една трагична фигура в историята, защото много малко е бил държавник. Почти никога не е имал възможност еднолично да решава нещата в България. Той е бил заместник-председател на Министерски съвет, бил е след Георги Димитров, но все пак – втори човек. Той става жертва на така наречените вътрешнопартийни борби. Реализирана е сталиновата теза за борба срещу врага с партиен билет. Костов става жертва на желанието ис да защити българските интереси по начин, както той ги разбира, тоест да ги защити от Големия брат – Русия. Доколко той е имал някакви антисъветски цели и намерения, аз се съмнявам. Но, така или иначе, той е набеден, самият Сталин му е предрешил съдбата.
Другите два периода от социалистическото време кой са?
Този период, за който говоря, с отделни затихвания продължава до 1956 година. Първо, през 1953 година Сталин умира, няколко месеца по-късно съветските служби, съветското ръководство ликвидират продължителя на делото на Сталин и фактически започва едно развенчаване на култа към личността на този авторитаризъм, който е бил характерен, както за Съветския съюз, така и за социалистическите държави. В България на власт идва Тодор Живков през 1956 година. Има период около 5-6 години, в който той се бори за своето укрепване, докато разчисти полето около себе си и извади от ръководството стари партийни дейци, които са били много силни. След Априлския пленум Живков успява да наложи едно демократизиране, закривайки лагерите. През 1962 година закрива последните лагери в Ловеч и Белене. Тук има една доста интересна подробност. Живков възлага на един от младите членове на Политбюро Борис Велчев да се запознае с практиката в тези лагери, да изготви доклад. Фактически закриването на лагерите от Живков става на базата на докладите, направени от Борис Велчев. А Борис Велчев е дядото на сегашния главен прокурор – Борис Велчев.
Вторият период, през който в Държавна сигурност навлизат хора с по-високо образование, когато целите на БКП вече не са да се укрепва на власт и да елиминира противниците си от бившите буржоазни партии от царско време, а са за изграждане на основите на социална държава, се променят функциите на ДС. Тоталното следене и преследване отстъпва мястото на една по-сериозна и незабележима агентурно-оперативна работа - когато ДС наблюдава процесите в държавата, без непременно това да се вижда и без да използва репресивни форми и методи. Успехите на социализма в България са в 70-те и първата половина на 80-те години. Не става дума да търся алиби за службите, но службите са адекватно отражение на ситуацията в държавата, а ситуацията в държавата е адекватно отражение на ситуацията в международните отношение в геостратегически форми. Но, ако приемем, че ДС е подтискала свободното слово, демокрацията, то от друга страна ДС е защитавала доста успешно националната сигурност, реда и спокойствието на гражданите. Аз съм жив свидетел на това колко много се е променил вътрешният ред и сигурността на обществото и отделния гражданин в последните 20-25 години. Това безумие, което става днес, това безсилие на специалните служби и на оперативните служби в МВР, в Криминална полиция, в Икономическа полиция, е потресаващо на фона на възможностите на системата, на организацията, на ръководството на ДС и на Милицията тогава, с което можеха да осигурят вътрешния ред и сигурност на държавата.
Значи третият период според вас е най-слаб, говорим за демократичния период? От гледна точка на ефективност на службите за сигурност, от гледна точка на усещането, което има отделния гражданин и обществото, да, третият период е най-слаб. Разбира се, той и институционално е най-слаб, тъй като още законодателството, правната база, върху която се развива дейността на специалните служби и на служите за вътрешна сигурност, липсва в държавата. Нашите закони са неясни. Има специални служби, които вече 20 години са без закон. Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана са без закон. Създаде се служба за борба с организираната престъпност, която вече 17-18 години не могат да й намерят мястото, непрекъснато я местят, непрекъснато се правят някакви закони за МВР, непрекъснато в МВР, което и най-характерното, влизат на ръководни постове силно политизирани хора с ниска професионална квалификация, а трябва да е обратното. Затова службите са в такова състояние, затова е възможно да има толкова много насилие, тъй като срещу това насилие насилниците не виждат противодействие. Григор Шопов ли е най-силната фигура от социалистическия период? Има няколко силни фигури. Но за този период, най-благотворния период на ДС, 70-те – 80-те години, да, Григор Шопов е най-силната фигура, без да е зловещата, тъй като в предишния период има силни фигури, но повечето имат зловещи измерения, както е случая с Минчо Спасов, предшественика на Шопов, като първи зам.-министър на вътрешните работи, фактически ръководител на ДС. Григор Шопов, който познавам много добре и съм работил под неговото ръководство, като човешки материал беше от много високо качество, изключителен човек и най-интересното е, че обществото почти не знаеше за него, той беше неизвестен, а и в поведението си на служебно, а и на неслужебно място, беше и не особено забележим. Говореше много тихо, внимателно, не употребяваше груби думи. Изключително интересна фигура и беше много добър учител с личния си пример. Той е създал поне две поколения силни оперативни работници и оперативни ръководители. Той беше личност епоха, олицетворяваше един цял период в управлението на ДС. Разглеждате ли във вашата книга знакови събития като убийството на Георги Марков, българската следа в атентата срещу папата, скрития транзит, ако щете? Споменавам за всички тези неща, те все пак са част от историята, не могат да бъдат извадени от нея. И двата случая, атентата срещу папата и убийството на Георги Марков, са силно дискусионни и до ден днешен. Те се използват за определени политически нападки, за водене на пропагандна битка и пропагандна война от новите управляващи, условно наречени демократи, срещу бившите управляващи, също условно наречени комунисти. Случаят с папата е пределно ясен, дотолкова доколкото самият папа и самият извършител нямат претенции към българската държава и българската ДС. Затова е много интересно и необяснимо поведението на редица представители на българската политическа класа, на редица журналисти. Когато потърпевшата страна и агресивната страна отричат дадено нещо, ти да твърдиш, че това е така, това е напълно смешно. Случаят с Георги Марков е малко по-сложен, но също е ясен. Христо Христов, журналист от в. „Дневник”, написа книга с почти 1000 страници, за която ние от съюза на издателите му дадохме награда за журналистическо разследване. Въпреки тези 1000 страници, в тази книга това нещо не се доказва, още повече, че книгата е написана по поръчка на определени сили, тя е и платена на автора от сили, външни на България спрямо политически живот и спрямо службите за сигурност. Дори само този факт поставя под съмнение това, което е написано в книгата. Тоест, първо се формулира заданието, а след това се търси документален материал и се подбира само този, който може да реши задачата на заданието. Но, Георги Марков е бивш сътрудник на ДС и бивш сътрудник на английските специални служби, тоест, той е двоен агент и със същия успех, с който се твърди, че е ликвидиран от българските специални служби, може да се твърди, че е ликвидиран и от другите специални служби, за които е работил. А освен това, най-вероятно не е бил ликвидиран, тъй като той е изконсумирал деянията и тези деяния не са от характер, който изисква такава ответна мярка. Вероятно е имало възможност Марков да бъде ликвидиран доста по-рано, даже, ако се успоредят двата случая – на Георги Марков и на Владо Костов, който е офицер на Първо главно управление, за разлика от Марков. Случаят с Костов беше веднага изяснен. Той премина на изменнически позиции, стана изменник на родината, както се казва по тогавашната терминология, направиха се опити да бъде върнат, включително призиви публични, негласни опити по линия на службата на българското разузнаване, след което той беше съден и осъден. Защо толкова години, почти 10 години, българската държава оставя един човек като Георги Марков, който е бил любимец на Тодор Живков, бил е в номенклатурен кръг, толериран автор, и ако приемем, че минава на изменнически позиции, защо спрямо него не са взети мерки такива, каквито са взети срещу Владо Костов. Очевидно през целия този период, през който Марков е бил в Италия, а след това в Англия, с него са поддържани регулярни контакти. Той не е третиран съвсем като враг, още повече че неговите задочни репортажи в голяма част са смехотворни и в голяма степен са съчинения на обиден и на озлобен човек. Те не могат да нанесат реална щета на България тъй като у нас около 1% от населението е било запознато с неговите задочни репортажи, така че мнението ми, че случаят с Георги Марков и поредното му раздухване сега, са циклични опити за изостряне на вътрешнополитическата борба. Показва много ниско ниво. Защо да не твърдят, че сме убили папата, Георги Марков, че сме били трафиканти. Не сме били трафиканти, най-големите трафиканти са американците и техните специални служби контролират 80-90% от потоците на стратегическата контрабанда – оръжие, наркотици. Това е практика, въпросът е приходите от тази дейност къде отиват, дали отиват в джоба на мафията, на силовите групировки, на Асен Асенов и неговата администрация от митниците и чрез тях към политическите централи или отиват в бюджета на държавата. ДС не е субект на политическата власт. Дълбоко греши този, който смята, че ДС е ръководила българската държава, а пък не дай си Боже днес, 20 години след това, ДС продължава да ръководи, тоест от позицията на нелегалност, от позицията на дезорганизирана структура и ликвидирана структура, ДС продължава да ръководи. Това не е вярно. ДС е била орган и инструмент в най-тежките години, оръдие, зловещо оръдие на политическите режими, на правителствата за решаване на вътрешнополитически задачи. Занимавала ли се е с мокри поръчки нашата ДС? Особеното на нашата ДС е, че и като методология, която безспорно е съветската методология, си е имала собствени задачи и принос. След 1970 година се извежда като приоритетна задача, включително и в нормативните документи на ДС, превантивната функция. Затова се издава една специална инструкция, наречена инструкция за профилактиката на ДС. Основната задача на ДС е не колко хора си разкрил и предал на съд, а обратното – колко престъпления или замислени престъпления си успял да разкриеш или си предотвратил. Затова специално на Шесто управление специалната функция и задача е била тотално наблюдение с цел предотвратяване на извършване на престъпления. Що се отнася до мокрите поръчки – не е било необходимо, а и ние не сме имали толкова силна вражеска емиграция. Видя се след 10 септември, когато се даде възможност да се върне т. нар. вражеска емиграция, да се види какво представлява. Почти няма изключение. Фактически лидерите бяха тези, които си бяха тук – Петър Дертлиев, бай Милан Дренчев, госпожа Мозер, която даже не е вражеска емиграция, защото ДС я е пуснала да излезе съвсем легално през 60-те години, за да отиде при баща си. Тоест не имало необходимост да има мокри поръчки. Затова, да имаме само една мокра поръчка, и тя да е на Георги Марков, още веднъж показва колко несъстоятелно е това. Такава практика е имало в Съветския съвет, в техните специални служби, защото там си има специално управление, което се нарича Управление за активни мероприятия зад граница, то се е оглавявало от Павел Судоплатов, но след провал в началото на 60-те години, дори в Съветския съюз тези неща не се правят. А за България категорично отричам и няма откъде да се намери нито човек, който да свидетелства, нито върху хартия да има доказателства за такова нещо. По кои пунктове очаквате най-силна реакция срещу вас? Лично аз бих желал да няма реакция срещу и затова много внимавам с някои формулировки и особено що се отнася до противопоставянето и по отношение на квалификациите „фашизъм”, „комунизъм” и „комунистически режим”.даже от съдържателна точка това не е вярно. Комунизмът е една идея, една мечта, една представа за безконфликтно съществуване на обществото, за социално равенство и социална справедливост. В България е управлявала комунистическа партия, която обаче социалистически цели, нам моменти социалдемократически. Друг е въпросът, че в изпълнение на тези цели са допуснати отклонения от целите, които надхвърлят границите на търпимост и това доведе до краха на този тип социализъм, на този тип социална държава. Така или иначе, наред с грешките и извращенията, всъщност това е причината – несъвършенството на икономическия модел, подтискането на личната инициатива, отнемането на мотивацията на хората да работят, да произвеждат, да се развиват. Погрешното разбиране, че държавата ти е длъжна и трябва да те осигурява всякак, а ти да си правиш каквото искаш, доведе до краха на този модел, на този тип. Обаче през тези 45 години в областта на държавността, в областта на сигурността, това е първият опит в българската история и единствен досега за реализация на социална държава с повишаващи се показатели на благосъстояние. А ни какво, ние допуснахме цялата тази материална база, материално техническа база и интелектуална база, която беше създадена от управлението на социализма да бъде унищожена от идеологически причини.
