Малко хора в България знаят, че митичната и свързвана с тоталитарния период Държавна сигурност всъщност е създадена не от комунистите, а през 1906 г. и то точно за борба с комунистите. Имало ли е фашизъм в България или не?
Мракобесна или полезна за България фигура е бил суперполицаят Никола Гешев? Как бившият офицер от така наречената политическа полиция на тоталитарна България – Шесто управление Димитър Иванов оценява работата на Държавна сигурност? Кои са най-силните и най-спорните фигури от 100-годишната й история? Защо има небивал за историята на България крах на службите за сигурност в демократичния период след 1990 г.?
Всичко това Димитър Иванов събира в книга, наречена „Кратка история на Държавна сигурност”. Димитър Иванов открехва в предаването "Афера" малко завесата на това, което ще има в книгата.
От четири-пет години траен интерес за мен представлява историята на така нареченият социалистически период на българската държава между двете дати – 9 септември 1944 година и 10 ноември 1989 година. Като автор или като съставител, или съавтор съм издал няколко неща като книгата ми „Първата българска република”, тя е наречена така по френско-историографски маниер. Знаем, че във Франция има пет републики и три монархии. Всяка промяна на властта се отбелязва с пореден номер и тъй като след векове на Царство България и след шест десетилетия на третото царство държавният строй е променен на 9 септември 1944 година. Затова този период съм го нарекъл „Първата българска република”. Издал съм такава книга, тя е обсъждана, включително и в специализирания печат. Съставител съм и съавтор на друга доста интересна книга „От девети до десети”, един сборник, който излезе 2004 година по повод 60-годишнината от 9 септември 1944 година. В нея съм съавтор още с 50 други автори, между които 17 бивши министри от времето на социализма, 20 заместник-министри, генерали, дипломати. Моите интереси са в областта на изследването и са по темата сигурност. Двете теми държавност и сигурност образуват една система – системата държавност – сигурност. Това е темата и на моята голяма докторска дисертация „Организация и управление на системата държавност – сигурност”, защитена миналата година. Подготвям два тома, които са свързани помежду си, но са относително обособени. Единият се нарича "Кратка история на социалистическа България", а другият ще се нарича "Кратка история на Държавна сигурност". В тези две книги аз искам в рамките на 200-250 страници накратко да очертая, както хронологията на двете теми – възникване, развитие, упадък, крах на двете системи – социалистическа държавност и социалистическа сигурност, така и да направя анализ на ръководството и управлението на тези системи и да спомена техните най-изявени ръководители. Към всяка една от книгите освен обичайния справочен апарат, защото все пак това ще бъдат и научни изследвания, ще има справочен апарат, цитирана литература под линия, ще има и приложение кой – кой е в българската социалистическа държава и кой- кой е в Държавна сигурност в този период на социализма. Това първи опит ли е да се напише история на Държавна сигурност? Не, след Адам и Ева няма нищо първо, писано е от различни автори за Държавна сигурност, повечето от които са били свързани с Държавна сигурност, нейни служители. Тези писания с изключение на едно-две по-скоро имат мемоарен, разказвателен и апологетичен характер. Първите години след 10 ноември се появиха няколко книги на бивши служители на Държавна сигурност, главно на бивши служители на Шесто главно управление, по-скоро като защитна реакция срещу нападките, които се отправяха към Държавна сигурност, към Шесто управление. В тях има ценни неща, свързани с историята. Всички те са писани през един много тесен ъгъл, зрителният ъгъл на автора. Изключението се нарича Бончо Асенов, автор на няколко книги за историята на разузнаването, на контраразузнаването. Има една уникална книга, която аз ползвам в написването на моята история. Тя е уникална книга на Бончо Асенов и се нарича „Речник на разузнаването и контраразузнаването”. Бончо е бивш мой колега от Шесто управление, години наред работеше по борбата с незаконните секти, в защита на българската православна църква. После беше преподавател във Висшата специална школа към Държавна сигурност тогава, сега Академия на МВР, вече е д-р на икономическите науки, проф. е във варненския Свободен университет. Това е своеобразна новина, която споделям за Дарик, тъй като освен с Бончо Асенов преди няколко дни не съм споделял с никой моето намерение. Бончо даде съгласие да бъда рецензент на тази книга. Мисля, че тази книга без да е първият опит за написване историята на Държавна сигурност, ще бъде първият опит да покаже приемствеността между Държавна сигурност по времето на Царство България и Държавна сигурност по времето на социалистическия период. Мисля, че колегата Йово Николов от „Капитал” беше написал преди години някъде в своите статии, че Държавна сигурност не е измислена от комунистите, а Държавна сигурност е измислена срещу комунистите. Кога всъщност е създадена? Това е и интересният факт или обстоятелство, че „Моята кратка история на Държавна сигурност” ще обхваща точно един век. Развитието на Държавна сигурност от 1906 година, когато възниква първото звено на Държавна сигурност в Столичната Дирекция на „Полицията” тогава до 2006 година, т.е. малко до преди отделянето на ДАНС от МВР. Искам в рамките на този стогодишен период да се проследят целите, задачите, структурите и управлението на българската Държавна сигурност, която макар и наричана с различни имена – Обществена безопасност, Държавна сигурност, Политическа полиция. Всъщност тя има едни и същи цели и задачи, едни и същи функции, а именно за защита на конституционно установения държавен строй и, разбира се, за защита на управляващите правителства. Онази Държавна сигурност, обаче, беше разформирована 1991 година, значи вие включвате и съвременните служби за сигурност в своята история, така ли? В тази "Кратка история на Държавна сигурност" в този стогодишен период ще има едно въведение, което ще изясни базовите понятия и базовите ценности за системата Държавна сигурност, тъй като има едно преплитане семантично, съдържателно преплитане на понятията Национална сигурност, Държавна сигурност , Вътрешна сигурност кое какво е? Колко периода обособявате в тази история? Първият период е възникването на Държавна сигурност в Царство България от 1906 до 1944 година. Вторият период е същински период, от който и аз има впечатление и непосредствено участие. И Държавна сигурност на социалистическа България от 9 септември до 1990 година, когато февруари Държавна сигурност беше окончателно разформирована. Третият период е Службата за сигурност – Държавна сигурност в демократични условия в Царството, Републиката, Демокрацията. Какво е характерно за всеки един, например за първия Царския, какво е вършила, чии интереси е защитавала, срещу кого са били насочени действията на тогавашната Държавна сигурност? Дотолкова, доколкото в основата на обществените отношения са икономическите отношения, естествено е било в капиталистическата България, в периода на капиталистическото натрупване на капитал и малко след това Държавна сигурност да защитава интересите на управляващите или на господстващите в икономическо отношение, каси и социални групи в България.Особено активност и организационна развитие получава Държавна сигурност след появата на левите партии в Царство България и особено след двете национални катастрофи, които предизвикват много силни брожения в страната. След загубата на Балканските войни, особено Междусъюзническа и погрома след Първата световна война, Комунистическата партия и Български земеделски народен съюз се активизират много силно. След Първата световна война в продължение на четири години управлява земеделското правителство начело с Александър Стамболийски. 1918 година имаме Войнишко въстание, Владайските бунтове, потушени с кръв, които след няколко дни ще отбележим, интересно защо никой не говори за това, 90 години от войнишките бунтове, довели до абдикацията на цар Фердинанд. Вече минаха 85 години от Септемврийските бунтове, организирани от Комунистическата партия от 1923 година. С активизирането на левите политически партии се изостря и социалното противопоставяне и класовата борба в България. Дотолкова, доколкото управляват буржоазни правителства, десни политически партии, усилията на Държавна сигурност са насочени към неутрализиране на левите политически партии, на противниците на двореца и на буржоазните правителства. Със законите в края на 1924 и 1925 година Законът за защита на държавата, които предвижда смъртни присъди, включително за притежаване на оръжие и за помагачество. По-късно Законът за защита на нацията, който е насочен срещу евреите, противопоставя Държавна сигурност срещу привържениците на левите политически партии и срещу всички усилия тези партии да дойдат на власт. Това продължава до периода 1944 година, като последните три години това противопоставяне се изостря и поради наличието на Втората световна война и противопоставянето на демокрациите и Съветският съюз срещу Хитлеристка Германия и нейните привърженици. В този период България е съюзник на Германия, на Италия и на Япония. Кои фигури от ръководителите на този период на Държавна сигурност бихте откроили като най-полезни за България, имам предвид, че тези закони, които изброихте се открояват с доста черни краски в нашата история? Трудно е, макар че са минали толкова много години, трудно е да се даде еднозначна оценка. Това е големият въпрос, който всички историци спорят – имало ли е фашизъм в България или не? Като чели преобладава тезата, че в България не е имало фашизъм, не е имало фашизъм като държавно устройство, както е било в нацистка Германия или във фашистка Италия, но има управленска практика, която се доближава до стандартите на германския или италианския фашизъм. Тези два закона, както и създаването на места за въдворяване по административен ред на противниците. Кога са създадени концлагерите? Това, което ние знае за тези ужасяващи неща за първите години след 9 септември 1994 година за лагерите в Белене и в Ловеч. Тези места за въдворяване не чрез съд, а по административен ред на противниците, което е сериозно нарушение на демократичните устои на държавата е практика, която е въведена още по времето на Царство България. 1942 година се създават първите лагери в Кръсто поле, Асеновградско, Беломорска Тракия. Практиката за въдворяване на ново местожителство, т.е. за изселване е разпространена още тогава. Тя се отнася не само до комунистите и до представителите на левите партии, а до представители на буржоазните партии, така наречената легална опозиция, въдворявани са и Дамян Велчев, въдворяван е и Кимон Георгиев. Никола Гешев ли е най-изявеното име от системата на сигурността от този период? Никола Гешев е най-известното име и очевидно е най-способният сред ръководителите на Държавна сигурност тогава. Още повече, че той ръководи едно звено, което е натоварено с особени функции, тава е така нареченото Отделение А на Държавна сигурност, което изпълнява функциите определено на политическа полиция. Гешев е човекът, който успява на високо професионално ниво да ръководи службата за вътрешна сигурност на Царство България и да нанесе много сериозни удари на противниците на двореца, на правителството на България и на Комунистическата партия. От 1942 година той „обезглавява” Комунистическата партия с така нареченият „Процес на 60”, когато са арестувани и съдени всички ръководители на Комунистическата партия в България. В един от тези процеси е съден и големият поет Никола Вапцаров. Друг успех на Гешев и на Държавна сигурност, по времето, когато той ръководи Отделение А е противодействието срещу нелегално прехвърлените в България комунистически функционери от Съветския съюз. Това са няколкото групи подводничари и парашутисти. Гешев благодарение на своите високи агентурно-оперативни качества е разполагал със секретни сътрудници, с агенти, както в ръководството на нелегалната Комунистическа партия, така и в задграничното ръководство, задграничното бюро в Москва. По този начин той е получавал предварително данни кога предстои да бъдат изпратени парашутисти и подводничари и по този начин е успявал да организира тяхното залагане и унищожаване. Как вие, който сте свързан със социалистическия, тоталитарен период на Държавна сигурност, тъмния период, каква оценка давате на този период. Кои са най-интересните и важни неща, които отбелязвате? Този исторически период от 45 години не е единен. Той се разделя на няколко подпериода, които коренно се различават един от друг. Най-близо по своята суровост, по своята жестокост до практиката на Държавна сигурност, по времето на Гешев, е първият период на така наречените тоталитарни служби за сигурност, това е Сталинският период, когато след 1944 година след завземането на цялата власт в България, Държавна сигурност получава задача да неутрализира всички противници на социализма в България. Доста сурово, доста жестоко, като се започне с убийства без съд и присъда веднага след 9 септември и се премине през изкуствено монтирани съдебни процеси. Народният съд неправилно се третира днес. Народният съд всъщност не е нелегитимен съд, както се опитват да твърдят днес някои демократи и по-скоро псевдодемократи. Задължение е на България да проведе Народен съд, тъй като това е решение на страните победителки. Народни съдилища има в няколко държави, не само в България, в почти всички държави, които са били съюзници на Хитлеристка Германия, Народен съд има във Фашистка Германия. Този Народен съд е издал няколкократно повече смъртни присъди, отколкото българският Народен съд. Въпросът не е толкова в Народният съд, колкото в начина на функциониране на съдебните състави, защото те са няколко съдебни състави. От общо минали през различни Народният съд около 12000 човека, малко над 2000 са смъртните присъди, които са издадени.Продължение на интервюто с Димитър Иванов може да прочетете ТУК
