Колко всъщност са колекционерите в България?

След като за пореден път се разгоря скандалът около видните български колекционери, и той достигна чак до Брюксел, се запитахме: всъщност колко колекционери има в България, какво колекционират, колко предмета държат, най-вече археологически и нумизматични, и колко от тях са регистрирали официално колекциите си, така, както законът позволява вече от 2 години.

Колекционерите в България се оказаха доста – над 30 000 души, с колекции от няколко предмета до няколко хиляди. От тях обаче за цели 2 години, откакто Законът за паметниците на културата позволява да има частни колекции и частни музеи, официално са легализирали колекциите си само 6 колекционери в цялата страна. Още петима са подали молби за регистрация. И само двама са поискали да направят частни музеи.

Макар че по Закона за паметниците на културата възможността в България да съществуват частни колекции и частни музеи съществува от януари 2005 г., но на практика това е било разрешено още от – забележете – 1969 г., когато всъщност е написан законът. Основният подзаконов нормативен акт в областта на музеите и галериите в това отношение - Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата, е от 1974 г. В нея е записано, че притежателите на колекции, обществени организации и граждани, са длъжни да регистрират движимите паметници, които притежават. Там не се говори за собственост, а за притежание на колекциите, защото в епохата на социализма не се допускаше частна собственост.

Така на практика излиза, че още от 1974 г. частните колекции са били разрешени. А от 1981 г. е формулировката, че държавата насърчава частното колекционерство. Колекционери в България винаги е имало, особено много са нумизматите – още от 60-те – 70-те години. Държавата дори ги е поощрявала във връзка с издаването на юбилейните монети, които се пускат в ограничени серии. Нумизматични дружества има във всеки по-голям град и във всяко от тях членуват не по-малко от 20-30 колекционери. Подобно е било положението и с филателистите – колекционери на пощенски марки, също организирани в дружества.

Пак нумизмати, започнали с юбилейни монети, преминавайки през антични и средновековни монети, по-късно стават и колекционери на археологически паметници. Всички те от януари 2005 г. могат да официализират колекциите си. Редът е определен в Наредба № 1 за реда за оценка на движимите паметници на културата, собственост на юридически и физически лица – в сила от 28 януари 2005 г. Собственикът на колекцията подава молба в най-близкия регионален или специализиран музей, че иска тя да бъде регистрирана в този музей. В тази декларация той трябва да опише паметника, да даде личните си данни, ако е физическо лице, а ако е фирма или неправителствена организация – булстата си, съдебната и данъчна регистрация. Задължително декларира начина на придобиване на предметите и се подписва.

Директорът на съответния музей от списъка на експерти в тази област, които имат минимум 5 г. стаж и титла магистър, съставя тричленна комисия. Експертите подписват декларация, че нямат конфликт на интереси и не са заинтересувани от тези паметници на културата. Те дават експертна оценка за стойността на всеки отделен предмет от колекцията, дали предметът е движим паметник на културата и от какъв ранг, и дали е от национално значение. Ако колекционерът не е доволен от оценката, може да я оспори пред нова комисия. Музеят дава регистрационен номер на всеки предмет от колекцията. Това е шифров код от 18 цифри, който съдържа много информация. Експертните оценки се правят в 3 екземпляра: единият се изпраща в Дирекция “Музеи, галерии и изобразителни изкуства” в Министерството на културата.

Вторият екземпляр се предава на собственика на колекцията, а третият остава в досието на движимия паметник на културата, което се съхранява в конкретния музей, където колекцията е регистрирана. Експерти обаче коментират, че е грешка разбиването на ведомствената подчиненост на музеите – сега от 236 музея в България, 200 са подчинени на общините, 8 са под шапката на Министерството на културата, 3 са към Българската академия на науките, други са към различни ведомства – към военното министерство, дори енергетиката има музей. Трудно се обобщава информацията и трудно министерството може да разпореди на музеи, които не са му подчинени.

Така от 236 музея, според наредбата колекции могат да се регистрират само в 21, това са: Националният исторически музей, националните музеи на българското изобразително изкуство, “Земята и хората” за минерали и кристали, литературния, политехническия, Националната галерия за чуждестранно изкуство, къща-музей “Панчо Владигеров” за всички видове музикални инструменти, етнографския, природонаучния и военноисторическия музей, както и 11 регионални исторически музеи в страната. След като в тях се подаде молбата на колекционера, музеят не може да откаже регистрация, но собственикът си плаща за регистрацията и експертната оценка. Таксата не е голяма, но част от колекционерите се оплакват, че са безработни, не могат да я платят и затова не легализират колекциите си.

Директорът на Дирекция “Музеи, галерии и изобразителни изкуства” в Министерството на културата Румен Ганчев се затруднява да каже колко от десетките хиляди колекционери на монети, марки, археологически и етнографски предмети, музикални инструменти, картини и какво ли още не, са регистрирали официално колекциите си в страната – такава информация просто не се събира, едва сега е започнало обобщаването й.

В звуковия файл чуйте какво още каза Румен Ганчев.

Всъщност картинката е следната. В Националния исторически музей са регистрирани 4 колекции: на Васил Божков, който е поискал да направи и частен музей, на Димитър Иванов, сбирката монети на главния прокурор Борис Велчев и в процес на регистрация е колекцията от 448 старинни медицински инструменти на началника на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев. Главният прокурор Борис Велчев дори е подарил колекцията си от 63 монети на музея, но те засега няма да намерят място сред витрините на експозицията, защото нямат голяма историческа стойност, а и като парична стойност се оценяват на около 300 лв. по думите на самия главен прокурор. Той отбелязва, че от години вече е спрял да събира монети.

Във всички регионални музеи в страната са регистрирани само още 2 колекции, 5 колекции са в процес на регистрация, и още 15 колекционери са подали запитвания до музеите, но не са подали молби за регистрация на сбирките си. В музея във Велико Търново е направена една регистрация, единствена от 2 години насам. Малко по-интересно е положението в Бургас. Там също има една регистрация, но тя е от 2003 г. и предхожда последните изменения на закона. Тя е нумизматична колекция от елинистични монети. Още двама бургаски нумизмати са подали молби за регистриране на колекциите им, като в едната освен монети има и пластики. Един колекционер от Созопол е подал молба и за създаване на частен музей в курортния град. Колекцията му е от смесен характер, но интересното е, че в музея му ще има и сбирка от морски възли.

В историческия музей в Шумен е подадена една молба за регистрация и то от 2005 г, за 2006 г. няма нито една. В Плевен има една молба за колекция от керамика и регистрацията й приключва. В ярко изразени иманярски райони като Пловдив и Хасково например няма нито една подадена молба за официализиране на колекции. Няма такива и Варна, Габрово, Благоевград, Стара Загора. В Русе трима са проявили интерес, но засега неофициално, две запитвания от нумизмати има и в Кюстендил. Малко повече – 10 запитвания за археологически и етнографски сбирки има в музея в Добрич, но там пък още няма сформирана комисия за регистрацията.

Така излиза, че например в Пловдив, където е добре известно името на колекционера Димитър Костов, който притежава ризница, сбирка римски монети, дори наскоро показа пред медиите уникална монета на стойност 5000 лв., притежава и ред други археологически предмети, той не е легализирал сбирката си. Другият виден пловдивски колекционер Стефчо Диригента, също не е официализирал притежанието си. Няма го и името на Марин Велков, прочул се покрай изкупуването на сребърната чиния, появила се после на търга в Лондон. Това обаче означава, че сбирките им са незаконни и във всеки един момент полицията може да им ги конфискува, а те да бъдат съдени за вещно укривателство.

Друг е въпросът, че и в Закона за паметниците на културата, и в наредбата, не е определен срок, докогато колекционерите могат да регистрират сбирките си. А и вещното укривателство има давност за наказателно преследване 10 години. Така всеки тарикат може да каже, че предметите са придобити преди повече от 10 години, и дори и произходът им и начинът на придобиване да не е съвсем легален, прокуратурата няма да е в състояние да им образува никакво дело. А ако под обществения натиск все пак го направи – ще излезе, че измива очите на колекционерите и им дава индулгенция за колекциите.

От друга страна експертите, които са в състояние да направят качествена оценка на археологическите предмети, са не повече от 200 в цялата страна.

Ако те трябва да оценят всеки предмет от колекциите на тези над 30 000 български колекционери, затова ще им бъдат необходими по техни изчисления не по-малко от 50 години.

Така излиза, че законът е недомислен и на практика връзва ръцете на колекционерите. Самите те се страхуват да извадят на бял свят колекциите си, не само заради неясния произход на част от предметите, а и защото всеки, дръзнал се да ги регистрира официално, вместо да бъде похвален за това, че притежаваните от него паметници на културата стават известни на науката и ще могат да се видят от хората, става обект на невероятен обществен натиск.

По смисъла на закона излиза, че не само десетките хиляди нумизмати и филателисти, но и частните галерии с постоянни картинни или скулптурни сбирки, както и редица банки, които колекционират картини, както и най-големият колекционер сред тях - СиБанк, трябва да ги регистрират в най-близкия музей. В същото време обаче никой не знае колко са частните галерии в страната и колко от тях имат постоянни сбирки, защото те се регистрират по търговския закон и дори не контактуват с Министерството на културата и неговата Дирекция за музеи, галерии и изобразителни изкуства. Ако законовият текст не се прецизира, излиза че всички те, заедно с нумизмати, филателисти и ред още колекционери, са изложени от българския законодател на постоянната опасност да бъдат арестувани от полицията като нарушители на закона.