Днес светът отбелязва деня на хората със зрителни увреждания. Или както е известен още - Ден на белия бастун. Той е провъзгласен в Париж през 1980 година на заседание на Световния съюз за благополучие на слепите. Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света и е символ за самостоятелността на хората с нарушено зрение. Без шумни чествания преминава денят за незрящите в Плевен. На скромна, но пък сърдечна почерпка част от тях се събраха в техния клуб в града. Там беше и Венци Иванов, но този път без всеизвестното си куче водач Жара, която от близо 3 месеца е плевенчанка.
Най-хубавото е, че обществото вече започна да приема Венци и кучето нормално, с това започна още в началото на срещата ни председателят на първичната организация на Съюза на слепите в Плевен Володя Христов. Не са малко обаче, и проблемите. Обидно ни е, когато хората забележат, че сме незрящи, да усещаме как се отдръпват от нас като от прокажени, споделиха членовете на клуба. Не са рядко и случаите, когато въпреки белия бастун, забързаните се блъскат в нас и едва след това ни виждат. Малка част от плевенчани знаят как да реагират адекватно в такива ситуации. Колите, паркирани по тротоарите, както и автомобилите, спрени по автобусните спирки, усложняват и без това нелекия делник на незрящите.
Сред абсурдите ще остане и една случка от лятото. Венци и неговото куче водач Жара бяха принудени да слязат от тролейбус, защото контрольорът се възпротивил на присъствието на животното. Хубавото е, че повечето хора също слязоха от тролея и застанаха зад мен в този случай, припомня Венци. И казва през смях, че в тролеите вече никой не го закача. Останалите незрящи са щастливи - Венци е направил път пред тях и сега предстои и други да подават документи и да кандидатстват за подобен уникален придружител. Защото думата "уникална" съвсем не е пресилена за Жара. Тези, които са имали възможност да прекарат повече време с черният лабрадор ретривър знаят нейните качества.
Денят със специалното куче водач започва със сутрешната й разходка, в квартала тя има и няколко утвърдени маршрута, по които води стопанина си. "Ходим с Жара на кафе, на гости, какво да кажа? С две думи - чудна работа", смее се Венци. Обучението на куче за движение по нов маршрут изисква специални тренировки и време, а да имаш такова животно е преди всичко голяма отговорност. И капка агресия няма в характера на Жара, която се подчинява при абсолютна дисциплина на командите на собственика си. Затова на Венци му е чудно, че майките например, спират децата си да й се радват. А освен всичко друго, кучето е и отличен и грижовен партньор в игрите с малчуганите /какво още сподели Венци Иванов чуйте в звуковия файл/.
Венци и Жара продължават да се опознават и да си нагаждат характерите един към друг - за да стане и животът по-лесен. И не е зле и ние да се постараем - не се изисква много от нас. Само наистина да си отворим очите и сърцата, за да видим, че можем да помогнем. Стига да поискаме.
