Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” във Видин представи Мадлен Алгафари и най-новата ѝ книга „Поправителен за родители”. Александра Алгафари, нейна дъщеря и съавтор с главата „Родители, слушайте децата си“ също участва в срещата. Една вдъхновяваща среща на Мадлен и Александра Алгафари с читателската публика във Видин!
Съветите в книгата не са ориентирани само към млади родители с малки деца. В нея има полезни съвети и за родители на деца на 25 и повече години. За особеностите във възпитанието при момчетата и при момичетата, за желанието да доминираме във връзката, приемайки роля, която не е наша, за чувството за вина, с което живеем, за трудните характери и тръшкането при децата и още много значими и важни теми, които са и въпроси, с които често се сблъскваме в ежедневието си-всичко това ще открием в книгата.
След теоретичните глави, свързани с възрастовите фази, следват въпроси и отговори, като въпросите са здавани от родители и от деца. В отговорите авторката се е опитала да събере знанията и опита си от двадесет и няколко годишния си терапевтичен опит, като основното послание е, че няма безгрешен родител и родител, който нарочно да вреди с изключение на патологичните случаи...Във всички останали грешката е в неосъзнатостта, казва Алгафари:
„В тези теоретични глави се опитах да събера всичко онова, което се случва в определените възрастови етапи... Има специфични неща, които са нормални и такива, които са признак на отклонение... Има прекрасни неща, които си струва да бъдат наследени, като например дългото майчинство - ние се гордеехме, че сме държава с дълго майчинство, защото това е изключително здравословно за детето. И съответно грешните вярвания, които са част и от нашата народопсихология - като „Бий го ти, за да не го бият другите като порасне“ или „Дете се гали само, докато спи“... Никъде по света няма такава поговорка, когато съм я казвала на колеги от други држави, те са гледали с паднало чене... Най-естественото и най-необходимото нещо е да бъде прегръщано и целувано едно дете, а ние сме точно на 180 градуса обърнали истините...“, твърди Мадлен Алгафари.
Травмите в живота ни научават на различни начини на справяне с нещата в живота, казва Александра Алгафари. А Мадлен Алгафари допълва, че трансформацията в един терапевтичен процес не е в премахване на наличното, а в добавяне на липсващото. Това липсващо, което въпросната травма е блокирала: „Надявам се тази книга да бъде нещо като просвета и да даде вяра на всеки един родител, че всичко и поправимо, защото ако не беше поправимо, нямаше да я има и психотерапията, която е едно възстановяване на отношението родител-дете, само че с „родител“, който има компетентности, който е учил и знае кое е вярното за разлика от биологичния родител“, споделя Мадлен Алгафари.
Обяснявайки проблемите в по-зряла възраст, авторката тръгва от периода на бременността на майката и след това от бебешкия период. Дете, на което му липсва физическия контакт с майката в бебешка възраст, на което му липсва любов, в по-късен период от живота няма да може да показва слабост, няма да може да казва „извинявай“, няма да може да иска помощ и да се смирява и да приема независещите от него обстоятелства, твърди Алгафари.
След първата и втората годинка, когато детето започва да проявява лично мнение и то бива мачкано най-вече от майката - това ще се облича, това ще се яде, това е правилно и т.н., то след години такова дете ще бъде с ниска самооценка, няма да е борбено, ще се самосаботира и наранява, няма да може да си защитава територията и позицията, защото това е възрастта, в която трабва да се усвои агресивния модел на поведение.
В книгата си авторката е предложила и тест с 60 въпроса „Добър родител ли съм“, както и таблица, показваща разликата между детство и зрялост, защото има много хора, които календарно са възрастни,но поведенчески не са, както има и много деца, които се държат като възрастни и авторката дава пример как много често върастни хора партньори в живото се сърдят един на друг - сърденето е детска реакция, възрастните хора разговарят. И тези хора в никакъв случай не са лоши хора, те просто незнаят защо постъпват така, те са неосъзнати. Затова и като основна грешка във възпитанието, Мадлен Алгафари посочва липсата на готовност да се поставиш под съмнение. „Готовността да се усъмним в себе си е признак на зрялост“, категорична е Алгафари.
Съветите в книгата не са ориентирани само към млади родители с малки деца. В нея има полезни съвети и за родители на деца на 25 и повече години. За особеностите във възпитанието при момчетата и при момичетата, за желанието да доминираме във връзката, приемайки роля, която не е наша, за чувството за вина, с което живеем, за трудните характери и тръшкането при децата и още много значими и важни теми, които са и въпроси, с които често се сблъскваме в ежедневието си-всичко това ще открием в книгата.
След теоретичните глави, свързани с възрастовите фази, следват въпроси и отговори, като въпросите са здавани от родители и от деца. В отговорите авторката се е опитала да събере знанията и опита си от двадесет и няколко годишния си терапевтичен опит, като основното послание е, че няма безгрешен родител и родител, който нарочно да вреди с изключение на патологичните случаи...Във всички останали грешката е в неосъзнатостта, казва Алгафари:
netinfo
Травмите в живота ни научават на различни начини на справяне с нещата в живота, казва Александра Алгафари. А Мадлен Алгафари допълва, че трансформацията в един терапевтичен процес не е в премахване на наличното, а в добавяне на липсващото. Това липсващо, което въпросната травма е блокирала: „Надявам се тази книга да бъде нещо като просвета и да даде вяра на всеки един родител, че всичко и поправимо, защото ако не беше поправимо, нямаше да я има и психотерапията, която е едно възстановяване на отношението родител-дете, само че с „родител“, който има компетентности, който е учил и знае кое е вярното за разлика от биологичния родител“, споделя Мадлен Алгафари.
Обяснявайки проблемите в по-зряла възраст, авторката тръгва от периода на бременността на майката и след това от бебешкия период. Дете, на което му липсва физическия контакт с майката в бебешка възраст, на което му липсва любов, в по-късен период от живота няма да може да показва слабост, няма да може да казва „извинявай“, няма да може да иска помощ и да се смирява и да приема независещите от него обстоятелства, твърди Алгафари.
След първата и втората годинка, когато детето започва да проявява лично мнение и то бива мачкано най-вече от майката - това ще се облича, това ще се яде, това е правилно и т.н., то след години такова дете ще бъде с ниска самооценка, няма да е борбено, ще се самосаботира и наранява, няма да може да си защитава територията и позицията, защото това е възрастта, в която трабва да се усвои агресивния модел на поведение.
В книгата си авторката е предложила и тест с 60 въпроса „Добър родител ли съм“, както и таблица, показваща разликата между детство и зрялост, защото има много хора, които календарно са възрастни,но поведенчески не са, както има и много деца, които се държат като възрастни и авторката дава пример как много често върастни хора партньори в живото се сърдят един на друг - сърденето е детска реакция, възрастните хора разговарят. И тези хора в никакъв случай не са лоши хора, те просто незнаят защо постъпват така, те са неосъзнати. Затова и като основна грешка във възпитанието, Мадлен Алгафари посочва липсата на готовност да се поставиш под съмнение. „Готовността да се усъмним в себе си е признак на зрялост“, категорична е Алгафари.