За учредяването на отделни съсловни организации настояват фармацевти, фелдшери, акушерки, зъботехници и рентгенови лаборанти. Това стана ясно по време на среща, организирана от Национално сдружение на бакалавър фармацевтите в България, която се проведе във Велико Търново. Здравните специалисти подписаха съвместно споразумение с което обединяват усилията си за иницииране на законодателни промени.
“Необходимо е създаването на съсловни организации за всяка професия, които да защитават интересите на специалистите, а заедно с това и тези на пациентите”, обясни Димитрина Костова, председател на сдружението на бакалавър фармацевтите. Тя уточни, че в момента акушерки, фелдшери и медицински сестри задължително са обхванати от Асоциацията на специалистите по здравни грижи, където членуват индивидуално и нямат свое официално представителство. Идеята за законови промени е коментирана и с пациентските организации, които са обявили своята подкрепа.
В момента различните професии защитават правата си обединени в доброволни организации, които настояват техният глас да бъде чут. Специалистите са инициирали среща със здравния министър д-р Петър Москов, който по думите им проявил разбиране към техните проблеми. “Ние подкрепяме заложените реформи, подкрепяме и правителството. Заедно с това обаче искаме да се случат реални промени”, каза Александър Александров, председател на Сдружението на фелдшерите. Той обяви, че представляваното от него съсловие има редица проблеми и работи на ръба на закона, тъй като не е ясно регламентирано каква точно е функцията и дейностите, които могат да упражняват фелдшерите.
На днешния форум бяха коментирани редица въпроси. Беше поставен проблемът с недостига на добре обучени кадри. Аптеките в България са около 3600, а 5500 са магистрите фармацевти, съобщи Димитрина Костова. В същото време няма безработица в тази сфера, няма и изтичане на млади кадри зад граница. Акушерките за пореден път споделиха своето желание за въвеждане на типично акушерски специализации в университетите в страната, например по пренатална подготовка или патронажна грижа.
“Това, което искаме да направим е въвеждане на акушерския модел на грижа. Доказано е, че в страните, които работят по този начин имат много добри показатели по отношение на майчино и детско здравеопазване. Необходимо е акушерката да работи с жените от момента на забременяването, през раждането, до грижата за бебето и кърменето”, каза Антоанета Калушкова, заместник- председател на Алианса на българските акушерки. По нейни думи много е висок процента на завършилите със секцио раждания в България, а основната причина е страхът на жените, които не са запознати добре със самия процес.
