Увеличил се е броят на бедните деца във Велико Търново. За миналата година те са били 154, което е с 22 деца повече в сравнение с предходната година.
2 365 пък са малките жители на област Габрово, които през 2016 г. са живели под линията на бедността. Малчуганите в Силистра, изпитвали тежки материални лишения, са били 422, а в Разград - 662. Бедните деца в Русе през 2015 г. са 1 129, а през 2016 г. намаляват до 506.
В Северен Централен регион на България в бедност живеят около 44% от децата, което с 0.5% по-високо от средното за страната. Специалистите твърдят, че колкото по-дълго децата живеят в крайна нищета, толкова по сериозни са последствията за тях. По-вероятно е те да се сблъскат с трудности като социална изолация, проблеми с образованието и здравословни проблеми.
Данните и изводите са част от мащабен анализ за проблемите на децата от областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра, който бе представен на регионална среща във Велико Търново на 7 и 8 април. Целта на събитието бе да събере хора от различни професии, работещи на различни места и на различни позиции, но обединени от една кауза – решаване проблемите на децата.
"За мен проектът "Гласът на българските деца", от който тази среща е част, е много специален. Този глас трябва да бъде чут не само от родителите на децата, а и на всички нива на власт", заяви пред присъстващите представители на областите администрации, кметове и членове на неправителствени организации Ирина Алексиева, изп. директор на Българското училище за политика „Димитър Паница”, което е организатор на форума.
Образованието е другата сфера с открояващи се не малко проблеми, показва още анализът, изготвен от образователния експерт Марияна Георгиева. За учебната 2016-2017 г. в Северен Централен регион от училище са отпаднали 308 деца, като най-много от тях са от област Русе - 133. Във Велико Търново напусналите училище са 70, в Силистра – 50, в Разград – 47, а в Габрово – 8. Децата остават извън класните стаи заради социални и семейни причини, неразбиране на преподаваното или неумения да наваксат пропуснат учебен материал. Причини са още ниските доходи и липса на средства за осигуряване на нужните условия за обучение от страна на родителите, нуждата учениците да работят, за да подпомагат семейния бюджет, както и необходимостта да полагат грижи за по-малки братя или сестри. В малките населени места, където са закрити училища, често майките и бащите се безпокоят за безопасността на децата си, особено ако те са момичетата, и предпочитат да ги оставят вкъщи вместо да пътуват до училище.
Проблеми има и при образованието и грижите за децата с увреждания и специални нужди. Най-голям е техният брой в областите В. Търново, Габрово и Русе. Към февруари 2017 г. в област Велико Търново са регистрирани 694 деца с увреждания. Сравнителният анализ показва, че броят на тази рискова група се е увеличил почти три пъти от 2010 г. насам.
Почти двойно е нараснал броят на децата с увреждания в област Габрово и към февруари 2017 г. те са 446 като повечето от тях са с физически увреждания. Според специалистите няма изграден капацитет, достатъчен да задоволи потребностите им, включително и по отношение на свързаните групи в риск – семействата на деца с увреждания.
Като друго основно предизвикателство докладът посочва липсата на реален възрастен, който се грижи за израстването на детето до зрялост. Поради миграцията на родителите, високата им заетост или неумението им да комуникират с децата, много малчугани се отглеждат от баби и дядовци или растат сами, което възпрепятства образователния им успех и развитие.
На фона на анализа участващите в регионалната среща в старата столица набелязаха мерки за справяне с проблемите на децата от областите Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра. Сред предложените такива бяха създаване на мобилни училища, връщането на някогашните младежки домове в съвременна форма, развитието на мобилни консултативни екипи, обучение в предприемачество за семейства в затруднено материално положение, както и земеделски стопанства вместо помощи за такива семейства. Като мерки за справяне с проблемите на децата бяха отбелязани и евентуални законодателни промени, като премахване на порочната практика в образованието, където в момента едно дете е равно на определена парична сума.
Проектът „Гласът на българските деца”, който се осъществява от Българското училище за политика "Димитър Паница" и се реализира с експертната подкрепа на Националната мрежа за децата, предвижда още четири срещи за обмен на опит за всеки регион в страната. След успешното им осъществяване ще бъдат факт общо шест регионални анализа за състоянието на детските политики, проблемите, които съществуват на регионално ниво, както и на добрите практики по места. Целта е на базата на всичко това да се формулират проблемите на регионите в България, да се обменят идеи за преодоляването им и най-важното – да се изгради мрежа от хора на различни позиции в законодателната, изпълнителната и местната власти с една кауза - закрила правата на децата.
2 365 пък са малките жители на област Габрово, които през 2016 г. са живели под линията на бедността. Малчуганите в Силистра, изпитвали тежки материални лишения, са били 422, а в Разград - 662. Бедните деца в Русе през 2015 г. са 1 129, а през 2016 г. намаляват до 506.
В Северен Централен регион на България в бедност живеят около 44% от децата, което с 0.5% по-високо от средното за страната. Специалистите твърдят, че колкото по-дълго децата живеят в крайна нищета, толкова по сериозни са последствията за тях. По-вероятно е те да се сблъскат с трудности като социална изолация, проблеми с образованието и здравословни проблеми.
Данните и изводите са част от мащабен анализ за проблемите на децата от областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра, който бе представен на регионална среща във Велико Търново на 7 и 8 април. Целта на събитието бе да събере хора от различни професии, работещи на различни места и на различни позиции, но обединени от една кауза – решаване проблемите на децата.
"За мен проектът "Гласът на българските деца", от който тази среща е част, е много специален. Този глас трябва да бъде чут не само от родителите на децата, а и на всички нива на власт", заяви пред присъстващите представители на областите администрации, кметове и членове на неправителствени организации Ирина Алексиева, изп. директор на Българското училище за политика „Димитър Паница”, което е организатор на форума.
Образованието е другата сфера с открояващи се не малко проблеми, показва още анализът, изготвен от образователния експерт Марияна Георгиева. За учебната 2016-2017 г. в Северен Централен регион от училище са отпаднали 308 деца, като най-много от тях са от област Русе - 133. Във Велико Търново напусналите училище са 70, в Силистра – 50, в Разград – 47, а в Габрово – 8. Децата остават извън класните стаи заради социални и семейни причини, неразбиране на преподаваното или неумения да наваксат пропуснат учебен материал. Причини са още ниските доходи и липса на средства за осигуряване на нужните условия за обучение от страна на родителите, нуждата учениците да работят, за да подпомагат семейния бюджет, както и необходимостта да полагат грижи за по-малки братя или сестри. В малките населени места, където са закрити училища, често майките и бащите се безпокоят за безопасността на децата си, особено ако те са момичетата, и предпочитат да ги оставят вкъщи вместо да пътуват до училище.
Проблеми има и при образованието и грижите за децата с увреждания и специални нужди. Най-голям е техният брой в областите В. Търново, Габрово и Русе. Към февруари 2017 г. в област Велико Търново са регистрирани 694 деца с увреждания. Сравнителният анализ показва, че броят на тази рискова група се е увеличил почти три пъти от 2010 г. насам.
Почти двойно е нараснал броят на децата с увреждания в област Габрово и към февруари 2017 г. те са 446 като повечето от тях са с физически увреждания. Според специалистите няма изграден капацитет, достатъчен да задоволи потребностите им, включително и по отношение на свързаните групи в риск – семействата на деца с увреждания.
Като друго основно предизвикателство докладът посочва липсата на реален възрастен, който се грижи за израстването на детето до зрялост. Поради миграцията на родителите, високата им заетост или неумението им да комуникират с децата, много малчугани се отглеждат от баби и дядовци или растат сами, което възпрепятства образователния им успех и развитие.
На фона на анализа участващите в регионалната среща в старата столица набелязаха мерки за справяне с проблемите на децата от областите Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра. Сред предложените такива бяха създаване на мобилни училища, връщането на някогашните младежки домове в съвременна форма, развитието на мобилни консултативни екипи, обучение в предприемачество за семейства в затруднено материално положение, както и земеделски стопанства вместо помощи за такива семейства. Като мерки за справяне с проблемите на децата бяха отбелязани и евентуални законодателни промени, като премахване на порочната практика в образованието, където в момента едно дете е равно на определена парична сума.
Проектът „Гласът на българските деца”, който се осъществява от Българското училище за политика "Димитър Паница" и се реализира с експертната подкрепа на Националната мрежа за децата, предвижда още четири срещи за обмен на опит за всеки регион в страната. След успешното им осъществяване ще бъдат факт общо шест регионални анализа за състоянието на детските политики, проблемите, които съществуват на регионално ниво, както и на добрите практики по места. Целта е на базата на всичко това да се формулират проблемите на регионите в България, да се обменят идеи за преодоляването им и най-важното – да се изгради мрежа от хора на различни позиции в законодателната, изпълнителната и местната власти с една кауза - закрила правата на децата.
