Елитът на тогавашния елит на българското общество е създал Търновската конституция, каза за Дарик радио професорът по история във Великотърновския университет Милко Палангурски. Всеки момент предстои да излезе от печат написаната от него уникална енциклопедия на учредителите на съвременна България. Книгата „Учредителите” съдържа информация за всички 230 народни представители, участвали в създаването на Търновската конституция и излиза в чест на 135 г. от подписването й на 16 април 1879 г.
Подкрепа в начинанието проф. Палангурски е получил от Народното събрание, както и от всички институции, към които се е обърнал. По думите му енциклопедията е в подкрепа на кандидатурата на В. Търново за културна столица на Европа през 2019 г., а музей "Възраждане и Учредително събрание" трябва да се превърне в масто за преклонения на българския конституционализъм, каквото е Царевец за българската държавност.
„Руското временно управление е събрало във В. Търново цвета на българския политически, обществен и стопански елит, за да изработи Органически устав за държавно устройство на Княжество България. Учредителите са дейци за национална църква и просвета, революционери, търговци, издатели, земеделци, чиновници, юристи, лекари и учители. Всеки в своята сфера на живот е направил достатъчно, за да покаже, че има правото да бъде създател на нова България. Общото е, че всички знаят , че проектът Българска държава трябва да проработи. Те са били грамотни и образовани хора, участвали в обществени проекти, и теорията, че мнозина от подписалите Конституцията са невежи, не е обоснована”, разказа проф. Палангурски.
Три години е продължило проучването му по темата, като за първи път е уточнена бройката учредители- 230. 211 от тях са положили подписите си под Търновската конституция. Някои от останалите са напуснали демонстративно залата, други са отсъствали по неясни вече причини. Търговците, църковните дейци и лекарите са подкрепяли консервативните идеи в Учредителното събрание, останалите се залагали на либералните.
„Ние наричаме двете течения консерватори и либерали, а те самите са се определяли като опнати и разгащени. Любопитно е, че възпитаниците на западните колежи ги няма сред либералите, а такива са излезлите от руските учебни заведения. Всъщност западните възпитаници са най- лютите русофили у нас, а прозападно настроени са неуспелите семинаристи от Одеса”, усмихва се проф. Палангурски.
Най- възрастният депутат е бил Янаки Комнино, а най -младите са по на 25 години- това е била долната възрастова граница. Любопитно е, че Комнино умира през 1903 г., а на некролога му пише, че е на 115 г. Според проф. Палангурски бащите на първата ни конституция са издигали над всички българския интерес. Като пример той посочи Захари Хаджигюров от Самоков. Този богат българин е живял 12 години в Цариград, защото се е зарекъл, че ще се върне в Самоков само с българин- митрополит. Похарчил е един милион гроша, три пъти е гонил гръцкия митрополит от родния си град, но в крайна сметка е постигнал целта си. Друг голям българин е учителят Никифор Попконстантинов, който е имал 40 свой ученици депутати в Учредителното събрание. Такъв е и сподвижникът на Левски- Димитър Пъшков, който единствен не казва нито дума пред турския съд и после изпратен на заточение в Диарбекир. Там създава фирма и изхранва цялата българска диаспора. Той става един от големите предприемачи в България и през 1921 г. загива шофирайки личния си автомобил!
„Биографиите на много от тези хора са достойни за филм, а като изключим 30- 35 души за останалите почти нищо не се знае, освен някоя малка статийка излязла по родните им места. Сами сме си забравили хора, с които всяка нация би се гордяла. В същото време вижте американците. Познават си учредителите и ги изучават в училище поименно. Така че, това ме движеше – да разбера първо колко са били народните представители, а след това и кои са били те”, коментира още проф. Палангурски.
