Българската православна църква чества Димитровден на 26 октомври. Почита се паметта на Свети Димитър. Предполага се, че той е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пак според народните предания от този ден започва зимният период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници.
В представите на нашите предци Свети Димитър язди бял кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден - т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството.
В някои краища на България все още се спазва традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се празнува от целия род, тъй като е невъзможно да няма поне един именник в него. На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, печени ябълки, варена царевица и тиква.
Имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Димка, Дима, Димчо, Димитричка, Драган, Димана, Митко, Митка, Мита, Митрана.
