С общоградско поклонение днес във Велико Търново бе отбелязана 158-та годишнина от рождението на бележития български политик и общественик Стефан Стамболов.
Паметта, делото и приноса на всеотдайния борец за национално освобождение и министър-председател на България бяха почетени с военен ритуал. Организатори на честването бяха Община Велико Търново и Националният военен университет "В. Левски".
На поклонението присъстваха народният представител Евгени Стоев, областният управител Пенчо Пенчев, кметът Даниел Панов, председателят на Общинския съвет Николай Ашиков, ректорът на ВТУ проф. Пламен Легкоступ, общински съветници, представители на политически партии, институции, неправителствени организации. Те поднесоха цветя в знак на уважение на паметника на Стамболов на Самоводската чаршия.
Почит и уважение към големия българин отдадоха и ученици от великотърновските училища "Патриарх Евтимий", "Димитър Благоев", Старопрестолната гимназия по икономика, Професионалната гимназия по туризъм и Хуманитарна гимназия.
Нов момент в тазгодишното честване беше рецитал по творби на Стефан Стамболов, който представиха ученици от творческа група на театрално студио "Бероновец" към Професионална гимназия по туризъм "Д-р Васил Берон" с ръководител Борислав Минчев.
Слово за значението на живота и делото на Стамболов изнесе зам.-ректорът на ВТУ доц. Петко Петков, който определи възрожденеца като един от големите съграждани на културната столица Велико Търново и решителен модернизатор на нова България.
"Стефан Стамболов има куража и дързостта да вземе големи финансови заеми и да пристъпи към една рискована операция за включване на българската икономика в европейската. Всички велики държавници вървят с епохата си и с народа, който ги е избрал, родил и създал и на комуто са служили. Дори великият Стамболов, ако би възкръснал, надали би могъл да управлява съвременна България успешно", каза още доц. Петков.
Чуйте го в звуковия файл.
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Започва образованието си в родния град, а по-късно учи в Одеската семинария, която не завършва, тъй като е изключен от нея за връзки с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния. Бащата му е съзаклятник от Велчовата завера (1835 г.) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски. Самият Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов - Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години. Той е един от членовете на БРЦК в Букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.)
През 1875 г. съвместно със Христо Ботев издава стихосбирката "Песни и стихотворения". През 1888 г. се жени за Поликсена Станчева, с която имат четири деца.
Стефан Стамболов е сред най-значимите български политици от съвременната история на България. Особено деен е в разприте между либерали и консерватори от времето на Учредителното събрание през 1879 г. След 1880 г. става подпредседател, след което и председател на Народното събрание. Заема поста министър-председател от 1888 до 1894 г.
Като председател на парламента Стефан Стамболов става първото официално лице в Княжество България, което подкрепя преврата в Пловдив, довел до осъществяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Той взема участие и в Сръбско-българската война, която се води в защита на обединението на българските територии.
Съединението и неговата защита са удар за руските имперски интереси на Балканите, които не включват съществуването на независима България. Подтикнати от Русия, група офицери-русофили извършват преврат и детронират княз Александър I Батенберг. След премахването на княза от престола, Стамболов се обявява решително срещу преврата и организира отстраняването на неговите организатори.
След абдикацията на княз Александър I, Стефан Стамболов влиза в състава на Регентския съвет (7 септември 1886 - 7 юли 1887). Той свиква Третото Велико Народно събрание (1886-1887), въпреки настояванията на Русия, която отказва да признае избора на княз Фердинанд I.
Непримиримостта на Стамболов спрямо Русия е в разрез с амбициите на Фердинанд I за официално признание. Фердинанд I, търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през 1894 година. Именно при такава обстановка настъпва края на 7-годишното управление на Народно-либералната партия и нейния лидер Стамболов, приеман за най-значимия български държавник. На 15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от известни македонски наемници и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница - бивш съратник на Стамболов, който по внушение на Русия се опитва да извърши неуспешен атентат срещу Фердинанд I и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
Управлението на Стефан Стамболов е характерно с активна законодателна и практическа дейност за осигуряването на икономическата независимост на България и преодоляване на общата и многопосочна изостаналост на страната. С тези стъпки е поставено началото на държавен протекционизъм в българската икономика. В годините 1887-1894 е поставена основата на онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава.
