Всички 43 архитектурно-исторически резервати в България, сред които Копривщица, старата част на Велико Търново и др., трябва да запазят своят статут. Това обяви кметът на старопрестолния град и председател на Националното сдружение на общините Даниел Панов, потърсен за коментар от Българската телеграфна агенция /БТА/.
„Категоричната позицията на НСОРБ е, че протекцията за Копривщица, Мелник, старите части на Велико Търново, Пловдив, Ловеч, Трявна, Созопол, Несебър, селата Боженци, Арбанаси, Жеравна и всички останали резервати е наложителна. Те съхраняват историята от различни епохи и архитектурни периоди. Така съвременниците ни могат да се докоснат до традициите, обичаите и фолклора чрез запазената автентична архитектура”, коментира Даниел Панов.
Според него е наложително общините, на чиито територии са запазените архитектурно-историческите резервати, да бъдат подкрепяни от държавата и да получават допълнително финансиране.
Даниел Панов припомни, че НСОРБ от години настоява за изменение на Закона за културното наследство в тази посока. "След нашето настояване бяха създадени шест регионални звена, които отговарят пряко за паметниците на културата, което е важно при одобряване на проектите за ремонт на сградите паметници и старинните къщи", посочи той.
НСОРБ ще предложи на бъдещото правителство Националната програма за енергийна ефективност да бъде разширена за градове, които имат групови паметници на културата. Целта е собствениците да бъдат подпомогнати да извършат ремонт на фасадите, покривите и енергийната ефективност на старинните къщи, за да ги запазят като архитектурно наследство и при спазване на архитектурният стил, каза още кметът на Велико Търново и председател на УС на сдружението.
Даниел Панов подчерта, че е важно следващото народно събрание да приеме Закона за старите български столици. Той припомни, че преди три години проектът за закона е разработен от експерти и историци от Велико Търново, Плиска и Шумен, а след това е предаден на вицепрезидента Маргарита Попова. „НСОРБ ще внесе предложението в първите седмици от работата на новия парламент и ще настоява законът да не се политизира, а да се разгледа експертно”, уточни Панов.
„Архитектурните резервати и забранителните зони около историческите обекти трябва да бъдат запазени, защото в противен случай ще се наруши българската идентичност”, обобщи Даниел Панов.
„Категоричната позицията на НСОРБ е, че протекцията за Копривщица, Мелник, старите части на Велико Търново, Пловдив, Ловеч, Трявна, Созопол, Несебър, селата Боженци, Арбанаси, Жеравна и всички останали резервати е наложителна. Те съхраняват историята от различни епохи и архитектурни периоди. Така съвременниците ни могат да се докоснат до традициите, обичаите и фолклора чрез запазената автентична архитектура”, коментира Даниел Панов.
Според него е наложително общините, на чиито територии са запазените архитектурно-историческите резервати, да бъдат подкрепяни от държавата и да получават допълнително финансиране.
Даниел Панов припомни, че НСОРБ от години настоява за изменение на Закона за културното наследство в тази посока. "След нашето настояване бяха създадени шест регионални звена, които отговарят пряко за паметниците на културата, което е важно при одобряване на проектите за ремонт на сградите паметници и старинните къщи", посочи той.
НСОРБ ще предложи на бъдещото правителство Националната програма за енергийна ефективност да бъде разширена за градове, които имат групови паметници на културата. Целта е собствениците да бъдат подпомогнати да извършат ремонт на фасадите, покривите и енергийната ефективност на старинните къщи, за да ги запазят като архитектурно наследство и при спазване на архитектурният стил, каза още кметът на Велико Търново и председател на УС на сдружението.
Даниел Панов подчерта, че е важно следващото народно събрание да приеме Закона за старите български столици. Той припомни, че преди три години проектът за закона е разработен от експерти и историци от Велико Търново, Плиска и Шумен, а след това е предаден на вицепрезидента Маргарита Попова. „НСОРБ ще внесе предложението в първите седмици от работата на новия парламент и ще настоява законът да не се политизира, а да се разгледа експертно”, уточни Панов.
„Архитектурните резервати и забранителните зони около историческите обекти трябва да бъдат запазени, защото в противен случай ще се наруши българската идентичност”, обобщи Даниел Панов.
