Футболистите на „Етър-24” бойкотирали тренировки преди баража в Сливен
Футболистите на „Етър-24” бойкотирали тренировки преди баража в Сливен / Личен архив

Илиян Трифонов е единственият футболист на „Етър-24”, с изключение на привлечените през зимната пауза, който след края на първенството премина в друг отбор. Роденият на 30 септември 1984 г. във Велико Търново халф подписа за една година с ФК „Любимец”. Полузащитникът е и сред малцината великотърновски футболисти, които през последните години са играли в тимове от „А” група. Той е възпитаник на Ивелин Младенов в школата на „Етър”.

Едва 16-годишен дебютира при мъжете под ръководството на Вальо Игнатов във „В” група. След обединението с „Етър-24” продължава кариерата си в новосформирания клуб. Междувременно изиграва 12 мача за младежкия национален отбор, в които бележи два гола. Забелязан е от столичния „Славия” и в продължение на два сезона облича екипа на "белите" в елита. В „А” група е играл две години и за „Видима Раковски”. На „Ивайло” се завърна през миналото лято, когато бе привлечен от Николай Арнаудов.

Илко, защо си тръгна от „Етър-24”?

Договорът ми изтече на 30 юни и след като не получих конкретна оферта за продължаването му приех предложението на ФК „Любимец”. Аз имах възможност да отида и в Кипър при Вальо Игнатов, но не тръгнах, защото исках да остана тук. Стефан Атанасов ми каза да изчакам да се подредят нещата, да дойдат новите хора. Направих го, но след като разговарях с Ендер Дормушев той и ми заяви, че трябва да мине контролата с „Ботев” и тогава да говорим за договор реших да си тръгна. Казах им, че не съм футболист за проби. Имам си визитка и мисля, че не съм дал малко за отбора.

Сърдит ли се на ръководството?

Не. Напротив. Благодаря на Радослав Владев, Красимир Гърдев и Стефан Атанасов за това, че в трудни моменти са ми подавали ръка. Радвам се, че тук се запознах с мъж, като Митко Манолов, който наистина даде адски много от себе си за отбора и влизането в „А” група. Той бе загърбил дори семейството си, за да станем част от елита и не заслужава това, което се случи в Сливен. Съжалявам, че не стана, защото аз имах голямо желание да победим и да играем с най- силните.

Всички в отбора ли имаха желание за това? Видя се, че когато отборът имаше реален шанс да го направи започваше да губи.

Липсваше воля и характер да се спечелят важните мачове. Имаше и хора, които в дадени срещи не се влагаха по една или друга причина. Не ме питайте за конкретните имена запазвам ги за себе си, но шанс като пропуснатия във баража със „Светкавица” великотърновският футбол още дълго няма да получи.

Какво всъщност се случи в дните преди мача в Сливен и там?

Да си кажем честно. Подготовката за двубоя беше несериозна. Не може два- три дни преди важен мач повечето футболисти да откажат да тренират, защото не се получили парите си. Тогава им казах: Момчета с вас съм в съблекалнята, но не мога да не тренирам и излязох сам на терена.

Спомням си и аз този следобед, в който наистина бе сам с треньорите Марин Стефанов и Калоян Чакъров отвън.

Така е. Не може и два дни преди мача да ги няма старши треньорът Велин Кефалов и помощникът му Сашо Димов, и треньорът на вратарите Калоян Чакъров сам да води заниманията. Тогава те бяха на море, което е абсолютно непрофесионално и не бе честно към шефовете. Така че натрупаха се твърде много фактори, които повлияха върху представянето. Когато мислиш за пари, а не за футбол нещата много трудно се получават.

Ти да не би да си си взел дължимите премии?

Не, но това бе мач, в който не парите бяха определящи. Трябваше да го изиграем на ниво, за клуба, за хората, които бяха дошли да ни подкрепят, а и за самите нас. Това бе мач за мъже, за личен престиж, ако щете, а след това парите щяха да дойдат. Аз лично мразя да говоря за пари. Вярно е, че има забавяне, криза е, но не мога да се оплача. Каквото ми е било обещано съм си го получавал. Сигурен съм, че и сега ще стане така.

Знаеш ли, че ръководството на клуба иска проверка от Прокуратурата, за това дали футболисти са залагали за загуба в баража?

Знам. В сряда ми се обади жена от прокуратурата и ме пита как съм видял мача, кой как е играл и т.н. Отговорих и, че аз дадох всичко от себе си и бях лоялен към ръководството. За другите може да каже старши треньорът.

Имаше ли залози, говореше ли се за това в съблекалнята?

Не съм чул да се говори за залози. Може и да е имало, но не е моя работа да коментирам нещо, което не съм видял или чул.

Феновете поискаха с декларация да бъдат изгонени виновните за непостигнатата цел „А” група?

За да се промени манталитета на този отбор наистина трябват сериозни промени. Сега с новите акционери и треньори мисля, че моментът е настъпил. Как да го направят решават те. А, що се отнася до феновете, личното ми мнение е, че са прави да бъдат недоволни от нас. Малко отбори имат такава вярна публика, а ние я разочаровахме вместо да и се отблагодарим за подкрепата.

Разделен ли бе отборът на стари и нови играчи?

Не. Ние им осигурихме спокойствие да покажат какво могат, но не се получи. Неразбирателството не бе в съблекалнята, а на терена. Извън него си пиехме заедно кафето. Те самите не разкриха възможностите си. Аз съм сигурен, че можеха много повече, защото са доказани имена, но нещата не тръгнаха. Няма как при готов отбор, втори в класирането, в самия край на подготовката, да вземеш група футболисти и без да са се обиграли с останалите да извадиш досегашните титуляри и да ги вкараш на тяхно място. Синхронът в състава не се постига, когато се играе за точки и победа на всяка цена.

Джайеоба и Генов имаха претенции и относно избрания състав за мача?

Според мен трябваше да играят най- опитните. Това бе мач на надлъгване. След като поведохме в резултата трябваше да задържим топката и да чакаме възможност за нов удар, но Кефалов си беше старши треньор той си е избирал състава и тактиката.

Какви са впечатленията ти от Любимец?

Отлични. Бяха конкретни и точни. Браво на Атанас Сталев. Направил и пет страхотни терена, екипировката и средствата за възстановяване са на професионално ниво.

Подписа за една година. Да те очакваме ли след време отново в „Етър-24”?

Във всеки един момент мога да се върна, защото това е моят град, но наистина не смятам, че на 26 години трябва да се явявам на проби.

За финал. Колко татуси имаш по тялото?

22. Запали ме Благой Георгиев в Славия. В началото беше за един, после за още един и станаха 22, но това си е моят отличителен знак.

Последвайте ни

Велико Търново