Джазът е музиката на свободните, обединяваща хора от различни възрасти, раси и социално положение. Около тази идея вече осем години група ентусиасти организират една от емблемите на Велико Търново- Дикси Джаз Фест. Популярността на събитието отдавна е излязла от границите на града и събира в старата столица почитатели на хубавата музика от цялата страна и чужбина. Зад феста стои фондация „Дикси джаз фест” и по специално Емил Костурков, Жоро Донев, Тошо Кръстев.
В екипа са и двама общински съветници. Политическите хроникьори познават Николай Илчев и Мирослав Трифонов като партийни лидери и активни местни парламентаристи. Малцина обаче подозират, че двамата носят музиката в кръвта си и пазят скъпи спомени от многобройни сценични изяви.
Още съвсем малък Николай Илчев започнал да посещава уроци по солфеж в читалище „Искра”. По- късно хванал тамбурата и около 11 години от живота му преминали в ансамбъл „Българче”. Бързо доказал своя потенциал и още в четвърти клас преминал в големия оркестър. „През 1986 год. бях приет във военното училище. Оказа се, че уча с още 9- 10 момчета от „Българче”. Заедно с тези курсанти направихме оркестър, с който спечелихме много първи места и награди от конкурси”, обясни Николай Илчев. Всъщност, признанията за музикалния му талант валят още по- рано, когато свири в група, основана от създателя на „Пеещи камбанки” Владимир Габров. В последствие от формацията излизат популярни днес музиканти като Живко Петров и Емил Костурков. Китарата е инструментът, по който се увлича в тийнейджърските си години. И до днес продължава да свири при всяка възможност популярните хитове на „Whitesnake”, “Deep Purple”, “Iron Maiden”.
Не е по- различна ситуацията при Мирослав Трифонов- при него любовта към музиката е възпитана от покойната му майка, която е участвала в популярния в миналото квартет „Болярка”. Също от малък започва школа по солфеж, а по- късно влиза в ансамбъл „Българче”. „Въпреки желанието ми да свиря на акордеон, майка ми избра за мен гъдулката. Оказа се, че това не е моят инструмент. В ОУ „Бачо Киро” тогава имаше духов оркестър. В четвърти клас минах прослушване и трябваше да избирам между кларинет и тромпет. Аз избрах тромпета и това се оказа моят инструмент”, спомня си Мирослав Трифонов. Той продължил образованието си в музикалната гимназия в Русе, която тогава е била сред елитните училища. След завършването си започнал работа като музикант в градския духов оркестър във Велико Търново и от този период пази най- хубави спомени. След дванадесет години решил да смени попрището- завършил икономика и станал застраховател. „Музиката обаче е истинска любов и влезе ли в кръвта, няма отърване. С удоволствие слушам бившите си колеги, помня много от парчетата и пръстите ми се движат в ритъма. Дори си държа тромпета точно зад стола на работното ми място”, сподели Миро. Негови любими групи и до днес са ФСБ и Щурците, за чиито парчета смята, че са вечни. Към джаза обаче има специално отношение. „Винаги съм го наричал музиката на свободните хора. Самото му раждане и пробив е свобода. Ако музиката дава настроение и изгражда вкусове, то джазът руши стени”, посочи той.
За сценичните изяви в миналото с усмивка си спомня и Николай Илчев. За участието си в концерти с групите в тийнейджърските си години казва, че са били много истински като преживяване. „Вземахме наличната апаратура в ръка, превозвахме я с градския автобус, носихме ги в училище, клуб или в Пионерския дом и хората много ни се радваха”, разказа той. Незабравим спомен му е оставило участието в концерт с бенда на Дани Милев, който се случи преди няколко години. Още си спомня думите, които му е казал големият музикант: „Ако не стане с политиката, в бенда си добре дошъл”. Незабравимо е и истинското удоволствие да свириш с група на такова ниво.
Споделя, че скоро се е сдобил с нова китара и при всеки удобен момент свири любимите си рок парчета. С чувство за хумор добавя, че все още няма оплаквания от съседите. Ники Илчев веднага приема предизвикателството да излезе на сцената на някое от следващите издания на джаз феста, но с уговорката това да се случи след време, за да може да репетира подобаващо.
Мирослав Трифонов обаче не прима идеята толкова оптимистично. „При непрактикуване на свирене с духов инструмент мускулът на устата отслабва, както при спортист, който не тренира редовно. Свиренето е трудно и изисква много стабилна поддръжка. Много малко хора знаят колко е вредно това- отлагане на въглероден диоксид в кръвта и органите. Не бих се включил в концертите, но с удоволствие съм готов да свиря на джемсешъните след тях. Тогава се получават чудесни импровизации”, посочи той. Прави впечатление уважението, с което Миро Трифонов говори за тромпета си. Споделя, че още изпитва ревност към него и внимателно го пази. Казва обаче, че е готов да го подари на дете, което иска да се занимава сериозно с музика и не може да си позволи качествен инструмент. „Тромпетът е чешка изработка. От години търся на кого да го подаря с едничкото условие да не се свири чалга с него”, посочи Мирослав Трифонов. Всъщност, той вече е подарил един тромпет, а друг е продал на съвсем символична цена на човек, който си изкарва хляба със свирене.
Оказа се, че и Николай Илчев е подарил три китари на деца, които искат да се развиват в тази посока.
На въпроса кое е по-лесно- боравенето с точните думи от политическата трибуна или свиренето, и двамата са категорични, че се справят добре и с двете, тъй като не се изявяват неподготвени. „Много хора смятат, че политиката е нещо отвратително и сухо. Хората, които влагат в нея сърце и душа, правят нещо качествено, а другите просто са интересчии. За щастие в музиката няма интереси, тя се създава с любов”, каза Мирослав Трифонов.
И двамата призовават търновци и гостите на града да посетят „Дикси Джаз Феста”, чиято програма от 2 до 4 юли предлага вълнуващи концерти и положителни емоции край паметника “Асеневци”. „Нека хората правят любов, да слушат хубава музика и да дойдат на едно от най- изисканите събития в културния календар на Велико Търново, за което сме се постарали да бъде добро и да създаде безкрайно удоволствие на всички”, апелира Николай Илчев.
