На 1 март по стара българска традиция се закичваме с мартеници.
Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен бял и червен конец. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи здраве. Такава е и магическата му сила в мартеницата.
В народната представа на българите Баба Марта е жена с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее - топло и слънчево.
На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Мартеничките се свалят, когато се види първият щъркел и се връзват на разцъфнало или зелено дръвче.
Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Едно от преданията е, че той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.
Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден от месеца. Всеки си избира ден от 1 до 22 март и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности.
Мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.
Съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е фактът, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.
Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен бял и червен конец. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи здраве. Такава е и магическата му сила в мартеницата.
В народната представа на българите Баба Марта е жена с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее - топло и слънчево.
На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Мартеничките се свалят, когато се види първият щъркел и се връзват на разцъфнало или зелено дръвче.
Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Едно от преданията е, че той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.
Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден от месеца. Всеки си избира ден от 1 до 22 март и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности.
Мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.
Съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е фактът, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.
