- Акад. Радев: Феноменът Паисий заслужава връщането към живота и заветите му
Поредицата си „Паисиада", посветена на 250-та годишнина от написването на „История славянобългарска", представи пред журналисти академик Иван Радев. Утре от 17,00 часа за книгите, посветени на Паисий Хилендарски, юбилея и делото му, ще чуят повече и великотърновци в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков". Презентацията там е в чест и на 1 ноември- Денят на народните будители.
Три са изданията, включени в поредицата „Паисиада 1762- 2012". Върху тях стои емблема подарена на автора от големия художник Григор Спиридонов. „Паисий Хилендарски и търновският край" включва поредица от текстове, посветени на рецепцията на Паисий в нашия район, както и отделни преписи.
Втората книга носи заглавието „Летопис Славяноболгар" и представлява един от преписите на Историята, свързан Пазарджик и с книжовника Кесарий Попвасилев. „Отец Паисий Хилендарски контекст и отгласи от личността и делото му" е своеобразно обобщение на хипотезите, експериментите и изследванията на академик Радев, свързани с делото на Паисий Хилендарски, съдбата на преписите и преписвачите на Историята.
Преподавателят по история на българската литература през Възраждането във ВТУ представи и луксозно издание на черновата на „История Славянобългарска". Това е факсимилно издание с адаптиран превод, направен от академик Петър Динеков. Академик Иван Радев е автор на предговора.
„Тази годишнина като единствен факт влезе в културната програма на ЮНЕСКО. За разлика от други големи и важни юбилеи, случаят с Паисий се поразпростря по българските земи. За мен това е особено важно, защото феноменът Паисий Хилендарски заслужава този вид форма на връщане към неговото дело и завети", каза академик Радев.
Чуйте повече в първия звуков файл.
Преписите са основна форма на битуване на историята. Познати са около 70. Зографската чернова изобщо не напуска манастира и става факт едва през 1914 г. Не всичко запазено обаче е преписи. Преписи са първите, които се тиражират през втората половина на ХVІІІ век. По- късно вече става дума за преправки, компилации, сглоби, сглобявки и картината е доста сложна, обясни още акад. Иван Радев.
Много любопитна е връзката на Паисий Хилендарски с търновския край. Когато той идва тук не е имало кой да го посрещне и къде да преспи, защото всички са се гърчеели. В средата на ХІХ век обаче Търново е център на борбите за църковна независимост, а преписите на Историята са половин дузина. Първият препис в този край е на Стоян Ковънлъшки от Пчелище. През 1784 г. препис прави и Дойно Граматик от Елена. В самото Търново интересът се пробужда едва през 30- 40- те години на ХІХ век. Тогава съвместно преписват Петко Р. Славейков и Христо Драганов.
Още от академик Радев във втория звуков файл.
