След десетилетие на политическо безвремие през 2013 г. варненци ги застигна проклятието „да живееш в интересни времена”. Те отделиха милиони човекочаса, за да изминат стотици километри в десетки протестни шествия. Смениха петима кметове и (не) ходиха на избори по никое време.
20 февруари 2013 г. - денят, в който всичко се обърка
След 10 дни на протести в цялата страна срещу високите сметки за ток и след сблъсъци между демонстранти и полиция предишната вечер в София на 20 февруари парламентът има редовно заседание, на което трябва да бъдат гласувани структурните и персонални промени в правителството. Вместо те да бъдат представени, премиерът Бойко Борисов изненадва депутатите като подава оставка.
Бойко Борисов: Държавата има нужда от нов кредит на доверие, хората да определят как ще се управлява оттук насетне. Властта ни е дал народът, днес му я връщам.
Същия ден и по същото време във Варна - градът с най-масовите енергийни протести, Общинският съвет има насрочена редовна сесия, на която трябва да бъде гласуван бюджетът за 2013 г. Преди откриването на заседанието пред сградата на общината се случва нещо, което през следващите месеци ще промени коренно политическата обстановка в града. Около 7.30 ч. сутринта мъж с раница на гърба отива пред сградата на Община Варна. Със себе си носи плакат, на който пише „Оставка на Киро и целия общински съвет до 17.00 ч. на 20 февруари”. До изтичане на поставения срок остава цял работен ден, но той няма да бъде изчакан от мъжа с раницата и плаката. Неговото име е Пламен Горанов.
Десислава Йотова (Варненска районна прокуратура): Пламен Горанов отива сам пред сградата на Община Варна, носейки на гърба си раница и плакат. Оставя ги на земята, слага настрани 11-литрова туба с бензин, след което ползвайки другата туба, която носи в себе си, се залива. В този момент служител на общината е излязъл, за да го попита какво прави. Г-н Горанов му е казал, че има намерение да се самозапали, при което служителят се е върнал в сградата, за да сезира Охранителна полиция. Излезли са заедно с представител на полицията, но в момента, в който наближават Пламен, той се самозапалва.
Пламен Горанов е един от редовните участниците в започналите на 10 февруари варненски протести. В началото те са единствено заради високите сметки за ток, но само за няколко дни се натоварват с всевъзможни искания. Само няколко дни са достатъчни и да се обособят различни фракции сред протестиращи, които започват да се обвиняват кой за какво се бори и каква му е мотивацията.
Сесията на варненския общински съвет на 20 февруари започва със засилено присъствие на протестиращи, които изпълват зала „Пленарна” и призовават партиите да не политизират протеста. В контекста на току-що подадената оставка от правителството и на току-що самозапалилия се Пламен Горанов градският лидер на БСП Борислав Гуцанов обаче иска от трибуната оставката на Кирил Йорданов.
Борислав Гуцанов: София беше окървавена, а Варна се запали. Единственото спасение е градът да осъмне с оставката на Кирил Йорданов. Призовавам това да се случи.
Кирил Йорданов: Г-н Гуцанов става изразител на искане, което аз не мога да оставя без последици. В конкретната обстановка ще си съставя становище и ще оформя лична позиция. Необходима е информация, за да го направя отговорно и със съответната доза убеждение.
Същия ден група протестиращи депозира в общината писмо с 11 искания, първото от които е оставка на Кирил Йорданов. Другите са за пълна финансова ревизия на общината и общинските фирми. Кметът, който вече е развял от прозорците на общината българското знаме в знак на солидарност срещу енергийните протести, демонстрира отзивчивост да предостави всякаква информация на протестиращите.
Кирил Йорданов: Ако вие докажете престъпна дейност - това е сериозно основание за оставка, и няма човек, който да се противи и да не я даде.
В следващите дни натискът върху Кирил Йорданов все повече се засилва, а протестиращите скандират под прозорците му „Оставка” и „Киро вън”. Тогава кметът започва да брои протестиращите и да дава извънредни пресконференции, на които разкрива каква е конспирацията.
Кирил Йорданов: Във Варна се прави сериозен опит нещата да бъдат сведени до трети тур от местните избори. Разбира се, това да изключва мое участие. Политически трябва да назова фамилията на г-н Гуцанов, както и тази на г-н Марешки, който се надява Гуцанов да изтръгне оставка от кмета. А след това въз основа на резултатите от предните избори да надделее в бъдещи такива.
В подкрепа на Кирил Йорданов започват да валят писма и декларации на неправителствени организации, интелектуалци, спортисти, представители на различни етноси. Политическата съдба на управляващия града вече повече от 13 години кмет обаче изглежда напълно предрешена на 3 март. Неделният ден започва с оттегляне на политическо доверие от него от страна на ГЕРБ - партията, издигнала го за четвъртия му мандат.
Красимир Петров (депутат на ГЕРБ): Преди две години беше направена грешка, най-вече заради това, че не беше подготвен достоен кандидат за кметския пост. Поради тази причина г-н Йорданов беше възможно най-малкото зло за Варна.
В отговор на припомнянето на Кирил Йорданов, че на последните избори за него са гласували 70 000 души на 3 март във Варна се състои най-мащабният протест. Колко точно хиляди души излизат на улицата на националния празник, едва ли може да се каже с точност, но със сигурност са десетки хиляди и поставят рекорда на зимните варненски протести.
В късните часове на 3 март в болницата умира самозапалилият се Пламен Горанов. На следващия ден Кирил Йорданов иска да бъде свикана извънредна сесия на Общинския съвет, за да прозвучат на нея „страшни истини”. Съветниците обаче отказват да свикат заседание и кметът свиква пресконференция, на която обявява решението си.
Кирил Йорданов: Пламен направи страшна стъпка в живота си, моралният ангажимент към която е водещ и преодолим… Поискаха ми оставка и днес я давам. Не спазих пропорцията да е в полза на тези, които ми я искат, и да не е в ущърб на тези, които са ми гласували доверие…Нека онези, които ме обвинят, че подавам оставка, да се опитат да разберат, че името ми е накърнено. Не мога с достойнство да представлявам града ни и интересите на хората, както съм го правил досега.
След оставката си Кирил Йорданов започва да пише почти през ден отворени писма на различни общински теми, докато това не му омръзва и той напуска Варна, за да заживее в София. Междувременно Варна изпада в кметска криза за няколко месеца, през които на поста се сменят трима от заместниците на Йорданов. Първият е Христо Бозов, който е избран единодушно от Общинския съвет, след като обявил, че няма да се явява на предсрочните избори.
Христо Бозов: В момента, в който съм решил да поема тази отговорност, съм взел решение да не се кандидатирам в други избори.
Бозов обаче променя намеренията си, след като в седмицата преди Великден е свален от поста и съветниците избират на негово място Димитър Николов. Съдът го връща на поста, но той излиза в отпуск заради предизборната кампания и така временен кмет става Богдан Караденчев.
Междувременно покрай оставката на кмета Кирил Йорданов става актуален въпросът и за оставката на всички общински съветници. Пред сградата на Община Варна се появява палатков лагер, откъдето част от протестиращите се опитват да кадруват в местната политиката. Тримата общински съветници от партията на Веселин Марешки „Либерален алианс” подават оставки, а всички останали в листата се отказват от мандатите си. От БСП също искат разпускане на местния парламент, но не стигат чак до такива крайности. Общинският съвет оцелява, макар с намален и променен състав.
След вота на 12 май в Народното събрание от Варна влизат 7 депутати на ГЕРБ, 5 на „Коалиция за България”, двама от „Атака”и един от ДПС. Сред новоизбраните народни представители са председателите на двете най-големи групи в Общинския съвет ГЕРБ и БПС - съответно Иван Портних и Борислав Гуцанов. Двамата са очакваните кандидати за кмет на Варна на своите партии. До номинация на Гуцанов не се стига, а инициативен комитет регистрира за участие в изборите току-що избраната за варненски депутат с листата на БСП проф. Анелия Клисарова. Друг инициативен комитет регистрира кандидатурата на шефа на варненското пристанище Данаил Папазов. Клисарова и Папазов обаче влизат в правителството на Орешарски като министри - съответно на образованието и транспорта. Тогава БСП застава зад кандидатурата на независимия и подкрепен пряко или косвено от още няколко партии Христо Бозов. Неговият основен опонент Иван Портних е подкрепен само от една партия, при това дори не цялата. Бившият областен лидер на ГЕРБ Павел Димитров, чийто пост заема именно Портних, не попада в кандидат-депутатските листи и е пред напускане на партията. По време на предизборната кампания той завежда дело за клевета срещу Портних, а след местния вот окончателно се отказва от членството в ГЕРБ и става един от учредителите на БАСТА.
Деветима кандидати се явяват на изборите за кмет на Варна, а победител на първи тур става Христо Бозов, който получава над 2000 гласа повече от втория Иван Портних. Трети остава Чавдар Трифонов, а четвърти - Веселин Марешки. На балотажа разликата между първия и втория отново е около 2000 гласа, но този път в полза на кандидата на ГЕРБ Иван Портних и той става следващият кмет на Варна.
За нов председател на Общинския съвет е избран Иван Луков от ГЕРБ, тъй като предшественикът му Николай Апостолов е избран за депутат. Предсрочните парламентарни избори водят до още една персонална промяна в местната власт - правителството на Пламен Орешарски освобождава областния управител Коста Базитов и на негово място назначава доскорошния шеф на общинската правна дирекция Иван Великов. Между новия кмет и новия областен управител започва да се усеща напрежение, което най-ясно си проличава след издадената кметска заповед, спираща напълно достъпа на автомобили до Морската градина. Документът предизвиква недоволството на живеещите и работещите в парка, а Великов отменя заповедта.
Иван Великов: Тези действия водят до това Варна от спокоен град, да се превърне в такъв с напрежение.
Иван Портних: В годините, в които областният управител е бил 7 години директор на правната дирекция в Община Варна, е подписвал куп заповеди, които касаят тази тема. Три месеца по-късно, същият човек явно разсъждава по-държавнически и защитава коренно различна позиция. В днешния ден се видя кой за какво се бори.
Поредното повдигане на темата на Морската градина става повод Кирил Йорданов да се върне по спешност във Варна, за каже, че нито като областен управител, нито като кмет през всичките 13 години - има нещо общо със строителството в парка.
Кирил Йорданов: Всеки да си носи индивидуална отговорност за правомощията, които са му дадени. Аз такива нямам, не съм поставял подпис и не съм слагал параметри на строителните разрешения. Всеки да си носи отговорността за актовете, които е подписал. Така, както аз нося за своите.
Още незабравими моменти с участието на варненски политици през 2013-та:
Борислав Гуцанов осъди България в Страсбург заради ареста си при операция „Медузи” и беше заснет как прибира плакат с надпис срещу него от грамадата в памет на Пламен Горанов.
Общинският съветник Янко Станев е задържан ден преди кметски балотаж. Предполага се, че арестът му е заради купуване на гласове, но само се предполага, защото на Станев не са повдигнати обвинения.
Докато заема поста на временен председател на Общинския съвет Владимир Тонев от „Нашия град” катастрофира с 0,6 промила алкохол в кръвта, преди това пък джипът му е запален.
В къщата на съветничката от ГЕРБ Валентина Софрониева избухна взрив.
Обитател на палатковия лагер и протестиращ срещу много неща - от монополите чак до оставката на Общинския съвет, е хванат да краде ток от уличен стълб.
Автентични звучи от всички събития може да чуете в прикачения файл.
