Уважаема г-жо Павлова,
Скъпа Лили,
Позволявам си да говоря на „ти”, защото тъй близка те чувствам напоследък. Първо искам да ти благодаря, че най-после дойдохте с Бойко до панелните квартали. Направо ви чувам в асансьора как обхождате етажите. Нали знаеш, тук много се чуват асансьорите. Те и други работи се чуват, ама за тях после.
Искам и да те поканя да видиш нашия апартамент. Имам от онова кафе, дето по телевизията къса копчета на бюста, ама явно аз моите съм си ги зашила здраво, та не гарантирам за ефекта.
Аз се казвам Мария. Моят пък е Иван. Като във виц за Иванчо и Марийка, ще кажеш, ама не е точно така. Нашето като в приказка беше. С голяма любов се взехме преди 30 години. После заживяхме тука и приказката стана виц, ама нека се смеят душманите. Ще ти разкажа като дойдеш, че сега друго имам да питам. И да моля.
Много съм притеснена, Лили, дали ще ме санирате както трябва. Чувам, един милиард сте щели да ни дадете и първо много се зарадвах. Отидох даже нови плочки за банята да избирам от оня лъскавия шоурум. После и холова гарнитура си избрах, една такава на едри цветя, че нашето канапе се продънило. Ама като дойдеш, в кухнята ще те сложа, макар че и там имам нужда от нови шкафове. И миялна машина искам, а пък моят вика, че се глезя.
После обаче разбрах, че на много хиляди панелки сте щели да ги разпределите тия милиарди и малко се поотчаях. Смятах, смятах, четох тук-там и установих, че даже за остъкление на терасата няма да ни стигнат…
Домоуправителката залепила една бележка за събрание оня ден. Вчера се събрахме на площадката на третия етаж. Само 10 души бяхме, а пък във входа има 50 апартамента. Трябвало, вика домоуправителката, да имаме 100% съгласие. И да регистрираме фирма. Ама аз отсега съм сигурна, че ония вдясно на втория, по средата на петия и тия надменните до нас няма да искат. Най-малко три апартамента ще са проблем. Оная на втория етаж е една мърла, пък мъжът й един пияница, да не ти разправям. Иванови от петия пък са много своенравни. Направо са скандални. Редовно обгазяват блока със скумрия на скара, пък после хвърлят главите на рибата през терасата да хранят котките. И долу едно мяучене, кошмар! Поне 20 котки живеят зад блока, та и за тях трябва да помислиш.
А пък тая до нас има поне трима любовници. Нейният е все в разход, тираджия е, та затова тия тримцата редовно я санират. Откъде знам ли? Ми чувам всичко през стената. А като долепя един буркан от кисели краставички, даже знам кой точно от тримата й продухва тръбите. С буркан от кисели краставички най-става, че акустиката някак по-ефективна – да те светна на тоя номер.
И тя пък съседката една такава… с изолация от фондютен три пръста, боядисала фасадата, щранговете й високи… И на нея онова кафе й действа безотказно.
Не знам, не знам. Тия са лоши хора, няма да се оправим с тях. Пък и нищо не заслужават! Затова ела да си поговорим, та да видим дали все пак няма нещо да направиш за добрите хора в блока.
И да ти кажа, моят Иван има строителна фирма. Тя дейност няма, ама всякакви услуги предлага – смяна на тръби, ВиК услуги всякакви, изнасяне на строителни отпадъци… Викам да го ангажирате в тая кампания, той няма да открадне много като онези големите мутри с джиповете. И ракията ще му спра, обещавам!
Комшийката от третия етаж вика, че вече имало един блок във Варна, дето си подали документите. Как пък става тая работа, искам да попитам! Тия с връзки ли са? Пак ваши хора май уреждате, а, Лили? Ама да знаеш, има нещо мътно тука, ще ида на място да проверя.
А пък моят вика: Видя ли ма, видя ли колко голям късмет извади с мене! Ако беше се омъжила за Васко от съседния клас, сега щеше да живееш в тухлена къща и никой нямаше да ти даде пари ей тъй!
Не знам дали късмет извадих с моя Иван, ама ония от центъра сега злобеят много, че няма за тях безплатно саниране. Ама хак да им е, дето се мислят за голямата работа! Да си сменят сами дограмата!
Та за дограмата искам да те питам също. Може ли моята да е кафява, че по-уютно някак ще ми стане? Домоуправителката държи бяла да е, ама аз не съм съгласна. Имам си вкус все пак. И искам моя апартамент отвънка да е розов. По-приказно да ми стане. Че в тоя виц вече ми е тегаво.
В Германия, вика моят, всички били санирани. Ама там пък не можело да си направиш терасата както искаш, така че да не ми ги дава за пример!
И на мястото на котките една кофа за боклук да сложим. Обещавам да се науча да я уцелвам.
И като дойдеш, дано и Бойко да вземеш, да не се качвате в асансьора! Там комшията от втория етаж редовно пикае, пък не искам да се излагаме. Освен това не знам дали ще работи. А защо?, защо бе, Лили, няма да ни смените и асансьора?
И на Мая Манолова да не й обръщаш внимание. Тя нека си говори там, че предизборно било това с панелките. Много ме е яд на нея, да знаеш! Тъй като я гледам как се е санирала с най-скъпите материали, едва ли подозира какво ми е на мен! Пък и друго си е дограма, не е като кебапчетата миналата година.
Чакам те, да знаеш! Че все си говоря с теб на телевизора, пък и други работи искам да ти споделя. Нужди много, до изборите все ще се разберем.
Семейство Петрови сме, на звънеца долу малко се е изличило името, ама все някой от всичките Петрови ще отвори като дойдеш. Вземи и Бойко, моят много ще се радва. Ракия има, а пък аз тирамису ще направя специално по рецепта. Живеем във варненския квартал „Владиславово”, на 7-я етаж във вход „Й” на онзи големия блок.
