Николай Мънчев е петият българин с присаден бял дроб. Преди няколко месеца той получава възможност за трансплантация и все още е в процес на възстановяване.
Николай е от Варна, женен е и има две деца. Пред 2010 година той е на прага на 30-те. Определя себе си като щастлив човек и дори не подозира как животът му и този на семейството му ще се преобърне само за ден. Преди 6 години Ники започва често да губи гласа си, но нищо не подсказва, че това ще е началото на един кошмар.
„Отидох на лекар, казаха ми, че имам парализа на лява гласна връзка и след това ме изпратиха на кардиолог и там разбраха, че нещата са по-сериозни и съм с белодробна хипертония”, разказва Николай пред bTV.
Тогава той разбира, че за състоянието му няма лечение. Ще трябва да се поддържа жив с медикаменти, а когато и те откажат да действат, ще трябва да му се трансплантира нов бял дроб. Симптомите на тази тежка диагноза не закъсняват и той започва да се влошава с всеки изминал ден.
„Болестта сама по себе си е, че не можеш да ходиш, не можеш да дишаш. Трудно е, всичко вършеше жена ми, деца, училища, градини - всичко тя. Аз през последните 6 месеца само лежах и не можех и да ставам”, спомня си Николай.
Физическата болка е голяма, дори едно обличане ти коства голямо усилие, да влезеш да се изкъпеш ти отнема час”, допълва той.
Медикаментите го поддържат 5 години. През 2015 г. е включен в списъка на чакащите на Агенцията по трансплантации, а след повече от година чакана и в листата на Евротрансплант.
Така почти изгубил нормалния си ритъм на живот и често прикован на легло, на 2 октомври миналата година чува най-хубавата новина - за него е намерен дроб във Виена.
„Взеха ме със самолет от Виенa, дойде до Варна и ни взе, сутринта на 3-ти бяхме в болницата, приеха ме, взеха ни изследванията и казаха, че дробът е с инфекция и няма да се извърши трансплантация”, посочва Николай.
Така идва и поредният удар за Николай. Оставят го обаче да лежи още два дни в болница.
„На третия ден, като го изписваха, вечерта се обадиха, че има нов дроб, просто късмет”, казва съпругата на Николай – Здравка. „Помислих си, че втори шанс няма да има, но след три дни чудото стана”, заяви той.
И така Ники получава своя шанс за нов живот, но не знае, че му предстои най-трудното - да се възстанови и организмът му да приеме чуждия орган.
„То е по-лошото. Всичко е трудно, все едно сега прохожда едно малко дете, учат те да ставаш, да се надигаш, да ходиш да ядеш, всичко както като едно малко бебе почва да пораства, всичко правиш наново. И да дишаш те учат, защото и това си забравил”, посочва Николай.
Днес Ники живее втори живот. Мечтае за хиляди неща, но най-вече да навакса изгубеното време със семейството.
„Да се разхождам, да играем футбол, да караме колело, да се разхождаме в гората, да ходим за риба, което не ми се е случвало отдавна. Да сме живи и здрави, пролетта и за риба ще ходим, и колела ще караме, всичко ще наваксваме”, изброява Ники.
Въпреки че са минали само 5 месеца, днес Ники не се страхува от стълбите в блока, разхожда се всеки ден с километри, не спира да мечтае и смята, че най-доброто предстои.
Николай е от Варна, женен е и има две деца. Пред 2010 година той е на прага на 30-те. Определя себе си като щастлив човек и дори не подозира как животът му и този на семейството му ще се преобърне само за ден. Преди 6 години Ники започва често да губи гласа си, но нищо не подсказва, че това ще е началото на един кошмар.
„Отидох на лекар, казаха ми, че имам парализа на лява гласна връзка и след това ме изпратиха на кардиолог и там разбраха, че нещата са по-сериозни и съм с белодробна хипертония”, разказва Николай пред bTV.
Тогава той разбира, че за състоянието му няма лечение. Ще трябва да се поддържа жив с медикаменти, а когато и те откажат да действат, ще трябва да му се трансплантира нов бял дроб. Симптомите на тази тежка диагноза не закъсняват и той започва да се влошава с всеки изминал ден.
„Болестта сама по себе си е, че не можеш да ходиш, не можеш да дишаш. Трудно е, всичко вършеше жена ми, деца, училища, градини - всичко тя. Аз през последните 6 месеца само лежах и не можех и да ставам”, спомня си Николай.
Физическата болка е голяма, дори едно обличане ти коства голямо усилие, да влезеш да се изкъпеш ти отнема час”, допълва той.
Медикаментите го поддържат 5 години. През 2015 г. е включен в списъка на чакащите на Агенцията по трансплантации, а след повече от година чакана и в листата на Евротрансплант.
Така почти изгубил нормалния си ритъм на живот и често прикован на легло, на 2 октомври миналата година чува най-хубавата новина - за него е намерен дроб във Виена.
„Взеха ме със самолет от Виенa, дойде до Варна и ни взе, сутринта на 3-ти бяхме в болницата, приеха ме, взеха ни изследванията и казаха, че дробът е с инфекция и няма да се извърши трансплантация”, посочва Николай.
Така идва и поредният удар за Николай. Оставят го обаче да лежи още два дни в болница.
„На третия ден, като го изписваха, вечерта се обадиха, че има нов дроб, просто късмет”, казва съпругата на Николай – Здравка. „Помислих си, че втори шанс няма да има, но след три дни чудото стана”, заяви той.
И така Ники получава своя шанс за нов живот, но не знае, че му предстои най-трудното - да се възстанови и организмът му да приеме чуждия орган.
„То е по-лошото. Всичко е трудно, все едно сега прохожда едно малко дете, учат те да ставаш, да се надигаш, да ходиш да ядеш, всичко както като едно малко бебе почва да пораства, всичко правиш наново. И да дишаш те учат, защото и това си забравил”, посочва Николай.
Днес Ники живее втори живот. Мечтае за хиляди неща, но най-вече да навакса изгубеното време със семейството.
„Да се разхождам, да играем футбол, да караме колело, да се разхождаме в гората, да ходим за риба, което не ми се е случвало отдавна. Да сме живи и здрави, пролетта и за риба ще ходим, и колела ще караме, всичко ще наваксваме”, изброява Ники.
Въпреки че са минали само 5 месеца, днес Ники не се страхува от стълбите в блока, разхожда се всеки ден с километри, не спира да мечтае и смята, че най-доброто предстои.
