И срещу Ботев Черно море бе стабилен отзад, но издишащ в атака
И срещу Ботев Черно море бе стабилен отзад, но издишащ в атака / Sofia Photo Agency, архив

Черно море наистина се измъчи срещу Ботев Враца, но стигна до победата макар и минимална. За пореден път, в пореден мач „моряците" останаха верни на себе си да пропускат пред противниковата врата. Статистиката също е показателна за липсата на достатъчна концентрация при завършващия удар-едва 19 гола за 17 изиграни шампионатни мача до момента.

Головете като цяло са малко на фона на положенията, които се създават. В последните 2 мача срещу Левски на „Герена" и срещу Ботев на „Тича" ситуациите пред противниковата врата не бяха малко, а вкараните голове - едва два. Като потвърждение за слабата резултатност на нападателите идва и фактът, че голмайстор на Черно море този сезон продължава да бъде капитанът Георги Илиев. И това при условие, че той играе като опорен полузащитник, натоварен е с немалко дефанзивни функции.

След добрия мач срещу Левски феновете на Черно море очакваха едва ли не разгромна домакинска победа над Ботев Враца. Мач с мач, обаче не си приличат. „Моряците" допаднаха повече с продукцията си срещу „сините" по простата причина, че Левски играеше офанзивно, атакуващо, което логично отваряше свободни пространства. Тези свободни пространства караха „моряците" да залагат по-често на пасове по земя, което носеше повече опасности и изненада пред противниковата врата.

В мача вчера на „Тича" Ботев игра по-прибран, добре пакетиран в отбрана и разчиташе на контраатаки. Това затрудни домакините от Черно море, които нямаха много свободни пространства по крилата, където основно се опитваха да атакуват. И все пак точно след атаки по фланговете дойдоха по-сериозните опасности пред вратата на Цветковски. През първото полувреме в чертири от петте ситуации, в които „моряците" бяха най-близо до гол бяха сътворявани след пробиви или центрирания от двата фланга, съответно на Фернандес на два пъти, на Божилов и Дончо Атанасов. Беше ясно, че не бъде ли отбелязан ранен гол, колкото повече напредва времето, толкова по-трудно ще става за домакините.

Въпреки, че като цяло не впечатлиха особено с играта си „моряците" създадоха положения за гол, като обстрелваха противниковата врата 14 пъти... И само веднъж накараха Цветковски да капитулира в 69-ата минута. С влизането на Манолов в 62-ата на мястото на Паломино, „моряците" заиграха по-агресивно, което им донесе и успеха. Непълноценната подготовка на венецуелеца даде отражение върху изявите му и в този мач. Показателен е фактът, че той за час игра той така и не пробва рефлекса на Цветковски.

Мнозина от зрителите на „Тича" не можеха да си обяснят защо в 80-ата минута Божилов бе заменен точно от защитника Живко Атанасов. Бранителят мина като десен краен защитник, като явно идеята на Стефан Генов бе Марлон Фернандес да мине зад нападателя на позицията на Божилов, а като десен външен халф заигра Сашо Александров. Това действително се оказа по-защитна схема, тъй като чистите бранители на Черно море в края на мача станаха цели петима. С този ход (Атанасов на десния бек, а Александров пред него) старши треньорът на „моряците" очевидно се опита да уплътни повече фланга и да стопира атаките на противника оттам, за да ограничи центриранията, изисипванията на топката в наказателното поле на домакините в последните минути.

Да, в края Черно море прие играта в своята половина, което накара феновете да треперят до последно, но както се казва победителите не ги винят. И все пак не говори добре фактът, че след като Ботев се оголи много в края при желанието да стигне до равенството, „моряците" не успяха да се възползват от свободните пространства, за да довършат съперника с втори гол.

Добра оценка заслужават за представянето си в мача бранителите на Черно море, защото въпреки, че някои от контрите на противника вещаеха опасности, те ограничиха възможностите им за удари до минимум. Гостите ще се запомнят с два удара на Балтанов по посока вратата на Денчев, като единият бе от пряк свободен.

Няма спор, че допуснатите едва 9 гола в мрежата на Черно море в 17 мача звучат далеч по-оптимистично от отбелязаните 19 в противниковите врати. Защитата показва до момента повече постоянство от нападението. Положения има, но концентрацията в завършващия удар няма. А, за да спечелиш, трябва да отбележиш поне с един гол повече от съперника...И двата мача от пролетния дял на шампионата ясно показаха, че пред Стефан Генов и възпитаниците му предстои доста сериозна работа във фаза атака.