Постановката на проф. Пламен Марков „Вуйчо Ваньо” по Антон Павлович Чехов , чиято премиера е тази вечер на сцена Филиал на ДТ „Стоян Бъчваров”, е част от кандидатурата на Варна за културна столица на Европа.
И тук свършват официалните думи.
„Вуйчо Ваньо” е класически текст, адаптиран и „преведен” за сетивата на съвременната публика. Варненската интерпретация на Чеховата пиеса е „нахално, крайно, неочаквано и хулиганско представление”, както споделя актьорът Пенко Господинов.
Не разбрах докрай какво точно той имаше предвид докато не гледах представлението. По-точно докато не свърши представлението, когато приятелка ми каза, че като ревностен почитател на всичко руско е малко притеснена от хумора в постановката.
„Чехов не е онзи автор, за когото всички си мислят - скучен и пълен с тежки и дълги паузи. Той е изненадващо забавен ”, казва актрисата Веселина Михалкова, което пък би могло да бъде и отговорът към русофилите.
Театър на много високо ниво – това е театърът във Варна, категоричен е режисьорът на „Вуйчо Ваньо” проф. Пламен Марков:
„Аз, като варненец, мога да кажа, че една голяма част от варненци нямат и понятие, че Варна има много добър театър и чакат да дойде някое столично парче. Това е един дълбоко провинциален комплекс. Ние, варненци, мразим софиянци, и заедно с това само ако дойде софийски зевзек, ще отидем да го гледаме и ще дадем 5 пъти повече пари. Това е дълбоко комплексирано провинциално самочувствие. Някакси ми се иска да вдъхнем доверие у варненци, че в последните 10-15 години тука има ренесанс.”
Пламен Марков за първи път работи върху Чехов:
"Това е моят дебют, както се казва, така че моля да ме зачетете в графата „млади режисьори – дебютанти”.
Чехов и Шекспир са в известен смисъл библията на театралите. Хората встрани малко не са наясно кой е тоя Хамлет и какъв точно му е проблемът, но театралите го знаят и затова Чехов и Шекспир са нещо като библейски автори.
Откритията на Чехов за съвременната драма са радикални, те и досега биват много активно ползвани от съвременните драматурзи. Не случайно той е един от най-важните автори, свързани с литературата и с театъра. По тази причина той ставаше за адаптация. Това се прави много в англоезичните страни. Аз имам две театрални родини освен България – това са Русия и Англия, защото много обичам, вярвам, стоя зад техните школи."
В ролята на Вуйчо Ваньо влиза носителят на Икар за главна мъжка роля Стоян Радев, според когото „Чехов е автор, с когото трябва много внимателно само да се докосва онова, което той е написал и да имаш надеждата, че можеш да проумееш някакви срички от неговите думи.”
За Пенко Господинов това представление е радикално:
„Това е нахално, крайно, неочаквано и, както проф. Марков каза още на първата ни репетиция, в някакъв смисъл – хулигански прочит на Чехов. Аз много обичам да работя такива крайни неща. Участието ми в това представление е много специално по две причини. Едната е, че играя под режисурата на моя учител Пламен Марков, а другата е, че на сцената си партнирам с Луиза Григорова, която ние двамата с Пламен обучаваме за актриса.”
Всъщност, студентите на Професора във „Вуйчо Ваньо” са общо четирима. Освен асистента му Пенко Господинов и завършващата тази година НАТФИЗ Луиза Григорова, негови възпитаници са и звездите на варненския театър Веселина Михалкова и Стоян Радев.
Във "Вуйчо Ваньо" ще видите още: Гергана Плетньова, Михаил Мутафов, Пламен Димитров, Нели Вълканова, Свилен Нейков, Юлияна Чернева. Музиката е на няколкократния носител на Икар и Аскеер Калин Николов, а прекрасната сценография – на Мира Каланова.
И накрая още едно изречение от Пламен Марков:
„Ако Варна не иска да бъде комерсиална столица на Европа, а културна столица на Европа, трябва да се правят такива неща, а не булевардни заглавия”
