Чудотворната икона на Пресвета Богородица „Скоропослушница“ ще остане за поклонение в Старозагорска епархия до 18 октомври.
Предварително утвърдената от Старозагорския митрополит Киприан програма беше допълнена с още два града, които ще посрещнат светинята на Дохиар – Любимец и Казанлък.
До момента пред нея се поклониха хиляди вярващи в градовете Стара Загора, Павел баня, Николаево, Гурково, Гълъбово, Харманли, Свиленград и Чирпан.
В храмовете се извършва непрекъсната дезинфекция, а миряните са задължени да спазват всички противоепидемични мерки.
Чудотворна икона получи храмът в Катуница (СНИМКИ)
За иконата на Пресвета Богородица Скоропослушница:
Светинята на Дохиар е иконата Света Богородица-Скоропослушница. Историята на манастира разказва, че през 1664 година образът на Дева Мария бил изписан на стената на монашеската трапезария. Там имало проход, през който често минавал монахът, отговарящ за трапезарията. Един ден послушникът Нил чул следните думи: ,,Не преминавай с димящи ястия покрай мен и не опушвай моя образ“ . Нил не се вслушал в тези думи и един ден чул отново :,,Монаше, ти не си достоен за това звание! Дълго ли ще опушващ моя образ?!“ Нещастникът паднал пред иконата на колене в покайна молитва и сълзи.
На сутринта братята му го намерили ослепял. Изплашените монаси решили да правят ежедневно молебен пред иконата, преградили специално помещение, където образът стоял. Ослепелият монах не се откъсвал от светия образ, докато Богородица не му проговорила отново. Тя му казала: „Нил, твоята молитва е чута и ти се простен. Нека от сега нататък всички братя и православни християни се обръщат в своите нужди и Аз никого няма да оставя нечут. И моят образ ще се нарича Скоропослушница, защото Аз ще давам бърза милост за всички, които с благоговение се обръщат към мене“.
След това монасите заградили прохода, така че вече никой да не преминава и построили параклис в чест на иконата, като украсили с красиви стенописи. Пред иконата сложили постоянно горящи кандила. Тук се случили много чудеса и изцеления. През лятото на 1996 година чудотворната икона предоставила невиждано благоволение, както за монасите, така и за православните християни.
Зад иконата имало позлатена част и реставраторът Антоний Глинос разкрил стенопис датиран от 1563 година, който бил самата чудотворна икона.
Предварително утвърдената от Старозагорския митрополит Киприан програма беше допълнена с още два града, които ще посрещнат светинята на Дохиар – Любимец и Казанлък.
До момента пред нея се поклониха хиляди вярващи в градовете Стара Загора, Павел баня, Николаево, Гурково, Гълъбово, Харманли, Свиленград и Чирпан.
В храмовете се извършва непрекъсната дезинфекция, а миряните са задължени да спазват всички противоепидемични мерки.
Чудотворна икона получи храмът в Катуница (СНИМКИ)
За иконата на Пресвета Богородица Скоропослушница:
Светинята на Дохиар е иконата Света Богородица-Скоропослушница. Историята на манастира разказва, че през 1664 година образът на Дева Мария бил изписан на стената на монашеската трапезария. Там имало проход, през който често минавал монахът, отговарящ за трапезарията. Един ден послушникът Нил чул следните думи: ,,Не преминавай с димящи ястия покрай мен и не опушвай моя образ“ . Нил не се вслушал в тези думи и един ден чул отново :,,Монаше, ти не си достоен за това звание! Дълго ли ще опушващ моя образ?!“ Нещастникът паднал пред иконата на колене в покайна молитва и сълзи.
На сутринта братята му го намерили ослепял. Изплашените монаси решили да правят ежедневно молебен пред иконата, преградили специално помещение, където образът стоял. Ослепелият монах не се откъсвал от светия образ, докато Богородица не му проговорила отново. Тя му казала: „Нил, твоята молитва е чута и ти се простен. Нека от сега нататък всички братя и православни християни се обръщат в своите нужди и Аз никого няма да оставя нечут. И моят образ ще се нарича Скоропослушница, защото Аз ще давам бърза милост за всички, които с благоговение се обръщат към мене“.
След това монасите заградили прохода, така че вече никой да не преминава и построили параклис в чест на иконата, като украсили с красиви стенописи. Пред иконата сложили постоянно горящи кандила. Тук се случили много чудеса и изцеления. През лятото на 1996 година чудотворната икона предоставила невиждано благоволение, както за монасите, така и за православните християни.
Зад иконата имало позлатена част и реставраторът Антоний Глинос разкрил стенопис датиран от 1563 година, който бил самата чудотворна икона.
