До края на годината България трябва да представи списък с националния принос към научно-техническия прогрес на човечеството. Предложенията на 52 държави ще се оценяват от експерти на ЮНЕСКО и ще бъдат вписани в световна класация на научните чудеса на човешката цивилизация.
В изработването на българския списък с предложения трябва да участват всички държавни институции, учени и цялото общество, заяви пред Дарик радио директорът на Астрономическата обсерватория д-р Алексей Стоев. Той представя страната ни на международна среща за изработване на критериите за оценка на предложенията, които ще попълнят списъка със световното нематериално наследство на ЮНЕСКО. Срещата се проведе през миналата седмица в Лондон. Най-важните критерии, на които трябва да отговарят предложенията, са автентичност и достъпност за туристи.
В доклада си до Националната комисия на ЮНЕСКО д-р Стоев предлага през март да се проведе среща на експерти, представители на различни министерства и Съвета на ректорите за уточняване на правилата за оценка, а през втората половина на годината списъкът да се подложи на общонародно обсъждане. Важно е да имаме национален консенсус за българския принос към световната научна мисъл, подчерта Алексей Стоев.
Той допълни, че се надява днешните българи да прояват същата далновидност, като нашите предшественици, които са избирали паметниците на културата, защитени от ЮНЕСКО. В списъка на световното културно наследство на организацията попадат 9 български обекта, сред тях е Тракийската гробница в Казанлък. Според Алексей Стоев, в списъка на световното нематериално наследство имат шанс да попаднат най-старите медни рудници в Европа, които се намират край Стара Загора, древните астрономически обсерватории в Източните Родопи, както и откритието на акад.Георги Наджаков от 1937 год, довело до изобретяването на ксерокса.
