Социално-битовите условия, слабият родителски контрол и липсващите ценностни модели са основните фактори, които поставят едно дете в ситуация на риск за извършване на престъпление. Важна е ролята на обществения възпитател като орган на местните комисии, извършващ индивидуална корекционно-възпитателна работа с малолетните и непълнолетните.
Тези изводи бяха направени по време на форум, организиран от Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Община Стара Загора, посветен на превенцията и противодействието на асоциалното поведение на децата.
Според Константин Томанов, секретар на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерски съвет, Законът за борба с престъпленията при децата, е в съответствие с международното законодателство и Конвенцията на ООН за правата на детето. По думите му, нивото на детската престъпност през последните повече от 20 години в България се запазва между 13 и 14 %. „През 2010 и 2011 година има ръст на детската престъпност, но само на престъпленията срещу селскостопанска продукция. В законодателството все пак могат да бъдат предвидени по-съвременни мерки, като настаняване на криминално проявено дете в приемно семейство, въвеждане на електронен мониторинг, но дали обществото ни е готово за това?", попита риторично Томанов.
В обучителната сесия по актуални теми участваха 55 обществени възпитатели и секретари на общини в областта.
