За него животът се мери в стъпки, часове и светлини. Първите две са ежедневието и очакването, третото - мечтите и усещането за свят за слепия звънар на Шипченския храм „Рождество Христово" - Дечко Гърбатулов. 65-годишният шипкалия е на път да остане в историята на храма като най-дългогодишния звънар. До момента няма друг „колега" в страната, който да го бие по време, прекарано между въжетата и камбаните.
Дечко бие камбаните на Шипка още от дете, макар официално да върши тази работа от 46 години. „Kамбанната" му любов отключил 3 сантиметров макет на Цар Колокол - камбаната от площада в Моска, която 20-годишният Дечко си купува през 1965 година, по време на своя визита в Одеса, където посещава очния институт „Филатов" за лечение на очния си проблем.
Тогавашният престоятел на храма отец Енчо е човекът, който заръчва на слепия от дете Дечко Гърбатулов, че ще бие камбаните на Шипка. Междувременно младият мъж, който не бил взет в казарма заради слепотата си, работел като озеленител на парка край храма, след като преди това в продължение на 3 години пускал лентов магнетофон с исторически разкази на руски и български за бойните действия на Паметника на свободата на връх Шипка.
През юли 1966 година Дечко Гърбатулов поема камбаните на храма в Шипка. Първите учители в звънарството на 19годишния тогава Дечко стават двама руснаци - Кирил Иванович и Михаил Арефиев - дядо Миша. Именно роденият в Петербург руснак Михаил, Дечко Гърбатулов брои за свой личен учител в звънарството. Когато говори за него, прозрачните му и бездънни очи ги греят сълзи. За времето оттогава Дечко, който и до днес бие на празници и редовно в събота и неделя 17-те шиченски камбани, най-голямата от които тежи близо 12 тона, помни, че било велико и славно. По 40 автобуса дневно с руснаци пристигали на храма, за да се поклонят пред паметта на дедите си и да чуят шипченските камбани. Тонове свещи продавахме, казва за годините назад Дечко.
Първият му хонорар като помощник-звънар бил 20 лева месечно, при положение, че заплата му като озеленител в парка била 52 лева и 70 стотинки. От първия хонорар му удържали сериозните 1,80 лева, а остатъка Дечко превърнали в каси бира и бонбони, за да почерпи за прощъпулника.
Звънарството, според шипкалията Гърбатулов, е „велика и благословена работа, за която се иска освен слух, усет за хармония, композиция и... сърце. Не е лесно да биеш толкова много камбани, 11 от които звучат едновременно". Само една от тях тежи 2 тона, която се задвижва с крак. Трябва да си бърз, гъвкав, а когато имаш партньор се иска и много такт, усет за другия, напасване, да знаеш кога да изтеглиш звука, коя да удариш в ритъм, ниже технологията в думи звънарят. Нещо, което Дечко постига с колегите си във времето.
Най-дълго бие камбаните на Шипка с Иван Духтев - цели 23 години, преди това ги бил с неговия баща - Христо, 20 години. След тях дълго звънарят нямал помощници, опитвал се да учи различни монаси от Шипченския манастир, но те били доста заети, а това изисквало постоянство, за да се получи хармонията между звънарите. Хората разбират кога си сам, кога с помощник, кога бия аз, кога бие другарят ми, разсъждава на глас звънарят. Сега обаче слепият звънар е щастлив, защото от два месеца е намерил достоен помощник и бъдещ свой заместник в лицето на послушника Кольо. Надява се двамата да се сработят и дълго да радват душите и сърцата на посетители на храма.
В годините назад се изучил в звънарството. Заради „крастата си" да бие камбаните десетилетие пътува всеки петък от Пловдив, където работел, до храма в Шипка, за да бие на църковните служби в почивните дни камбаните.
Въпреки почти половината век при камбаните, Дечко не сбъднал една от двете си големи мечти: да посети специализираното училище за звънари край Москва. За целта преди повече от 10 години бизнесмени събират нужните 6 хиляди долара за обучението му там, но стечение на обстоятелствата провалило плановете звънарят да „пие вода от извора". После събраните пари потрябвали за други нужди на Митрополията и така... посещението в училището останало за друг живот.
За сметка на това Дечко Гърбатулов е сбъднал другата си звънарска мечта: да бие голямата камбана на софийския храм „ Свети Александър Невски". Камбаната е с 200 килограма по-тежка от голямата шипченска. Това се случило на 5-ти декември 2010 година. Заради изключително студеното време пръстите на ръцете на звънаря замръзнали и не могъл да бие и малките камбани.
За шипченския звънар историята на храма е като Библията: знае я почти наизуст. Може с часове да разказва за първия звънар и уменията му - Николай Черняев, с църковно име дядо Сергий, погребан в Шипка през 1961 година: за колоритната история на 17-те шипченски камбани, до това как Герман Титов засял край храма зелено дърво или как с „Чайките" развълнувано пристигали големци от СССР и заместници на Бреженв.
С нескрит възторг разказва за историческия 19-ти август 1901 година, когато до храма на шипка се транспортира и издига най- голямата шипченска камбана- тежка близо 12 тона. За транспортирането й от железницата в Стара Загора до храма в Шипка се налага да се укрепят близо 40 моста, по пътя на камбанния конвой. Стекли се хиляди мъже от Долината, за да помагат на специалната огромна метална каруца, с която се превозвала голямата камбана, теглена от 10 чифта най- здрави биволи. 7 дни пътувал конвоят с камбаната до манастира в Шипка и на 19-ти август 1901 година тежащата близо 12 тона камбана е вдигната с корабни въжета и дървени греди на височина 39 метра. При това само за един ден. Звънарят Дечко знае историята на всяка една от 17 -те камбани на храма: 12 от които, сред тях и най- голямата са изработени от 31 тона гилзи, събирани по бойните полета на България, след Руско-турската Освободителна война и направени в завода за леене на камбани „Финладски" край Москва. Останалите 5 , по думите му били подарени от руския колекционер Оловяшников.
Излети в завода край Моска, камбани пътували дълъг път: оттам с железница до Одеса, после с кораб до Бургас и отново до Стара Загора с железница. Във времето назад имало един опит на български леяри да дарят камбана на храма, но така и не се получило.
Оттогава до днес живеещият в Шипка звънар стриктно следи и дописва историята на шипченските камбани и с право се води неин жив летописец. Дотолкова е заживял с живота на камбаните, че когато от паметник на държавата, храмът става собственост на БПЦ и започва да прави венчавки и кръщавки, Дечок Гърбатулов създава празничното биене с поредица от 33 последователни празнични удара. Толкова ударя и на голямата сватба на певеца Веселин Маринов, както и на венчавките на щерките на български известни мъже.
Преди да стигне до камбанарията обаче, звънарят има свой ритуал: помазва се с Божето миро и често моли някой от монасите да му чете специалната молитва за незрящи под номер 447.
Отвъд времето при звъна на камбаните, Дечко реди пъстри китки в двора си, който подрежда сам и се ядосва, ако някой нещо размести в него или му открадне красивия и огромен розов зокум. Когато нощем не го хваща сън, поема по улиците на заспалата Шипка и я обикаля: за ориентир му служат светлините на уличните лампи и звездите.
А пробие ли утрото, отброява с белия си бастун редовните 530 стъпки нагоре и още 120 надясно, за да стигне до храма. В обратния път към къщи, пресмята наум часовете: в които не е виждал порасналата си дъщеря, избрала за свой нов дом Париж. До днес са 5 742, но само след 30 часа ще я видя. Ще бъде при мен 86 часа, до следващия път - кой знае след колко години, реди шипченският звънар, преди да поеме към поредната си църковна служба. В неделя. 111 години след голямото пътуване на голямата шипченска камбана.
