Вместо визитка:
Тя е от тези човеци, които веднага ти стават симпатични. Има някакво вътрешно слънце в нея, което напира навън и се уловя от всички. Става ти симпатична от пръв поглед. Може би и затова е сред любимците ни- било то на телевизионния екран или от списанията. От разстояние усещаш, че е ведър, шарен, готин човек. На всичкото отгоре и умна жена. Която професионално чопли в душата ти и те кара да откриеш онази ти нужда сила, за да си щастлив. Ако разбира се, ти самият поискаш.
Отвъд това е от широко скроените. Типично за знака си може куп неща и все добре.
Скорпион . От Белите. Които са мултифункционални. Не случайно се описва така: „Мира нямам! Вяра имам. Душата ми лети, краката ми стъпват на земята!".
Малко известен факт е, че покрай всичките си занимания тази невероятно крехка жена е била републикански шампион за средношколци по стенография, свири на китара, плете на пет куки, може да е и актриса, сади, копае, обожава животните, трудно се е научила да кара кола, но сега кара, пада си малко Плюшкин, има две деца, върти къща, кабинет, пише статии, превежда, пише собствени книги , намира време за поезия, четене и дори ... режисура. Отвъд това обича да пътува и не пропуска възможност. Напоследък покрай новата си книга „ Всички можем да летим" има и десетки срещи с хора в цялата страна. Приемат я като .. необходимата жизненоважна доза .. витамин .. в духовната ни сивота, в която сме се задавили.
Франкофон. Със завидни познания и по италиански език. Пътешественик по дух . С любим град- Париж. Може да го замени само за местенце в Родопите. Или за начина, по който падат есенните листа. С очи за куп невидими за много хора неща.
Чете. Много, независимо от „ компютърната идиотия", по думите й, от която боледува.
Има цел- проста: Доброто и Любовта. Твърди, че всичко останало са средства.
За тези, които много питат, има прост отговор: С любимата си сентенция от Айнщайн:
Има два начина да живееш живота си. Единият- като мислиш, че няма чудеса. Другият- като вярваш, че всяко нещо е чудо!
Мадлен. Името й на френски значи ревла.
Оттам и започваме.
............................................................
Кога реве Мадлен?
Ох, много пъти. Много често рева от възторг. Аз съм човек, който много се трогва. Рева на филми, на детска болка рева много. Рева и от яд, когато си навия на пръста, че нещо трябва да направя, а то ми се изплъзва, не става и не може. Понякога плача и с пациентите си, това е естествена емпатия.
Наскоро, при гостуването си в Казанлък психотерапевтът и писател Калин Терзийски постави диагноза на обществото ни: каза, че сме в отбременителна депресия. Вие каква диагноза поставяте на обществото?
Сега има много диагнози. Има социална шизофрения, за която много се говори. На последния Световен конгрес на психолозите, на който бях, се говореше, че много са нараснали граничните случаи , и то навсякъде по планетата. Граничните случаи са тези, дето са между здравето и патологията. Но може би това всичко се случва, защото сме на една своеобразна граница в еволюцията си.
Твърдите, че сме се изнесли в измерението „имам", вместо да сме си в измерението „ аз съм". Как се връща обратно човек, ако въобще това е възможно?
Като започне човек да търси вътрешните ценности и осъзнае, че тяхното постигане носи много по-високо ниво на удовлетвореност и осмисленост, и на благодат и добруване вътрешно, отколкото бройките на „имам" - на нещата, които имам.
Кое породи това „изместване" на човешките ни измерения и потребности? Защо станахме толкова големи егоисти, материалисти? Защо от колективно и социално животно, човек се превърна в малко атомче, индивидуалист, който се чуди защо е болен?
Това са естествените две посоки, в които махалото се движи. В материалния свят човек е направил много през последните 100 години . Това е най- скоростната еволюция и революция, която някога в човешката история сме изживявали. Затова, че сега везната на махалото натежава много от едната страна, затова е и сега гладът за вътрешните, нематериалните стойности много набира сили и лавинообразно се увеличава броят на хората, които усещат, че е изгубен баланса. Че вътре става кухо. Че времето за тишина , времето за вътрешния глас, времето за непреходните неща, за любов , за заедност , е много малко и качеството също. И това се превръща в симптоми, в дискомфорт. Болестите също дават сигнали.
Но хора като тези, които изброихте все още обществото като цяло трудно приема. Считат се за странни, малко отнесени.. а някои направо ги приемат за хора с диагнози.
О, не. Моят микросвят е пълен само с такива хора. Около мен аз само това виждам. Може би имам превратна представа за света изобщо, защото за мен са ужасно много хората, които се интересуват от тези неща. Защото „духовност" не значи „изкуство", а означава заедността, добротворството, свързаността, любовта.
Вещоманията ли измести липсата на любов?
Всичките мета удоволствия, не само вещите. Те повечето са неодушевени: пари, коли, алкохол, дрога, манджа, дрехи, вещи, мебели, дипломи, медали, имоти. Всички тези неща, които са неодушевени източници на удоволствия, защото до Одушевените, които са Единствените, тъй като човек е устроен така, че да не може да си задоволи нито една потребност сам, не стигаме сами. Всичките ни потребности зависят от някой друг жив човек. Неодушевените ни потребности са наложени от това, че начинът ни за достигане до живите човеци /а те са няколко тези начини/ , са блокирани от възпитанието. Единият е подчинението : да се помоля, да си поискам, то е наречено -унижение. Другият е съблазняване- да стана интересен, да ме забележат. Той е наречен - подлизурство и манипулация. Третият е агресия- да мога да изисквам, да критикувам, да отхвърлям. Той е наречен невъзпитаност, лошотия. И в един момент няма как да стигнем до живия човек отсреща и той почва да изглежда плашещ: може да ме изостави, може да ме нарани, да ме отхвърли, а аз нямам инструмент да му реагирам. И изведнъж подсъзнанието започва да извиква неодушевени удоволствия.
Как тогава се става нормален, безопасен родител, неробуващ на подобни възпитания?
Като започнеш да се подлагаш на съмнения. Да си казваш: може пък да бъркам , може да не знам какво има. Нека да питам, да видя, ще се сравня. И ще разбера.
Кои родители са по- добри, по адекватни? Тези нашите, ние или пък тези, които ще дойдат след нас- децата ни?
Всеки с времето си, според мене. Те са нужни точно такива в това време, Защото точно такъв урок имат да учат децата. Всяко нещо си има предимства и недостатъци. Не можем да сравняваме, защото го вадим от контекста. Не можем да кажем: средновековната жена ли е по-добра или днешната? Онази за онези времена си е най- добрата, тази - за днешните .
Кой е най- опасният заместител на нашето време сега?
Всичко онова, което замества живите хора в живота. Дали за някой ще бъде чашката, за друг- кюфтета и чушките, и пържолите , за някой дипломите, за друг медалите, парите, къщите, пердетата, шкафчетата, няма значение какво е. Всичко, което замества живите хора.
Няма универсален съвет за всекиго, когато потънем .. . но има ли максимално работещо правило ?
Аз обичам максимата, че човек има толкова сили, точно колкото смята, че заслужава да е щастлив.
