Винаги е по-добре да кажеш истината- освен ако не си изключително добър лъжец.
Правило на Джеръм
Не го прави, ако не можеш да го поддържаш.
Сетих се за този крилат афоризъм на Мърфи тези дни, когато в града сексът бе повече от пустинен мираж, приказките за него омърлушени, а Градът- повече от всякога бъбрив.
Нищо не остана от онази накокошинена гей еротика от преди две-три седмици, с която си чешехме национално езиците.
Тези дни и полъх за по-така шавливост нямаше. За сметка на това настана голямото писане. Толкова голямо, че нямаше как да не се сетя за принципа на Мърфи : не го прави, ако не можеш да го поддържаш.
В Града кметът Дамянов се отчете. С фанфари. С много картинки, снимки, писане, шербет и .. думи. Голяма част от които от речника за номенклатурни кадри от някогашното АОНСУ, друга част- откровено неразбираеми за публиката от село. Но нали имаше картинки. Народът обича картинките. Особено ако са хубави.. И цветни. И никой не иска нищо от тях затова. Какво толкова. Отчете се човекът, на принципа: нищо не се подобрява с възрастта и настана голямото говорене. И писане. Оказа се, че мъжете в Града Пишат. Предпочитат този епистоларен жанр пред поведението на истински самци. Просто така е по-удобно и по-сенчесто. Особено, ако нямаш какво толкова да кажеш на хората, или ако дълбоко в себе си си убеден, че и ти си като този, по който хвърляш словесна кал. А по Българско това го умеем като за световно.
Като каза кметът А .. някои други го продължиха до Я.
Учудващо бе, че иначе „Мъжете" в града са голяма работа, но този път се смълчаха пред управленските подвизи на Единствения и решиха да говорят с него задочно. Припомняйки му стари лозунги и обещания, по които те самите преди време бленуваха и ръкопляскаха. По тази и причина някак потъна политическото шумолене отвъд главите ни през тази седмица. Задавено от думи, крясъци и мушкатено поведение. Шумолене на принципа, че колкото повече са участниците в едно начинание, толкова по-глупав става всеки един от тях.
Първо бяха „мъжкарите" от Атака - дето са големи мъжкари само на приказки, при това с „Ъ" накрая - похват, способен да доведе до лек гъдел в ушите сигурно някоя беззъба баба, но не и нормални политически животни , каквито сме ние. Не че им обърнахме внимание, просто си припомнихме някои сценки с техния лидер, с тукашния им водач , потърсихме дълбоко в мозъчните си гънки нещо читаво, сторено от тях , което да е повече от „УУУУУ" или черна фланелка с антитурски гръб и .. тъй като не открихме нищо, приехме мъглата им за словесна димка и ги пропуснахме: какво има да учиш от човек, който няма какво да ти съобщи, освен празния лозунг: Да живее България! Хубаво да живее, ама как?
Това някак щяхме да го преглътнем в гръб и да продължим накокошинени да си търсим другото, но още същата вечер едни други жартиерени мъжкари с прясно политическо настояще / на сянка/, решиха и те да пишат. Всъщност да се правят на мъже от листчетата, където някой друг им бе наредил строфи, мъчно прознасяни и откровено сричани от техния лидер. За да разберем най- малкото, че не ги е писал той. Поне това видяхме по телевизията.
Очевидно тукашните Пичове има какво още да учат от своя Водач, който не само не срича пред камерите и вади речник на уличен калпазан, но може и да понабие някой несъобразително и лошо питащ. Защото и това видяхме по телевизията.
Вярно, тукашните кандидат- пичове казаха азбучни истини, наредиха тезите си една след друга, но само като се сети човек, че и те доскоро мълчаха като риби , а малко по-лани бяха в първите редици от кметски клакьори и тръбачи, се питаш: каква ли любов ще ги е разбъбрила? И тъй като подозираш, че от тази любов, ти ще си налюбения после, ставаш импотентен и безразличен спрямо управленските им любовни чувства. И намерения. Да ни оправят.
За капак, вместо да заринат глави в пясъка, щото твърде много истини прозираха изпод оръфаните и избелели от употреба заклинания на ГЕРБ и Атака, от Общината не млъкнаха, ами скочиха да се оправдават и обясняват: На принципа: покривай лъжите с приказки.
Хубаво, ама ако дълго време си лъгал хората или ако хората изначално не ти вярват, щото виждат друго, няма как с думи да замажеш дълбоката сърдечна рана, прокарала в електоралните ни сърца. На принципа: парен от любов, люби зверски.
Може би , воден от възрастта и апаратния си опит, кметът ни упорито вярва на онзи проверен в живота закон: че именно ние, хората сме единствените животни, способни да се върнат обратно, за да извършат грешките, които по -рано са избегнали.
Ако кметът е пич, то аз ще съм му PR / пиар/, рече през изминалите дни един колоритно шъшкащ местен депутат. Със спорни пичовски качества.
Тогава се запитах:
След като нищо не се подобрява с възрастта, какво е количеството стимуланти, които следва да приемем, за да повярваме в Чудото..
