Визитка:
Иван Гайтанджиев е роден на 3 август 1945 г. в София. Завършва "Международни икономически отношения". Бил е политически коментатор и наблюдател в БНТ, политически съветник на председателя на Комитета за наука технически прогрес и висше образование. Специализира като политически наблюдател на САЩ, Великобритания, Франция, Япония и Близкия изток. Бил е кореспондент на БТА в Пекин, Токио и Вашингтон.
Като журналист и коментатор се среща с Джордж Буш-старши, Дън Сяо Пин, Хенри Кисинджър, Хелмут Кол, Евгений Примаков. Гайтанджиев е автор на публицистични филми и стотици публикации. Член е на БСП от 1967 г. Депутат в 36 -то и 37-то Народно събрание. Бил е посланик на България в Египет и Република Судан. Номиниран е 2 пъти за президент на Република България.
Член на Съюза на българските журналисти. От 1995 г. е заместник-председател на Комитета по правата на човека.
Иван Гайтанджиев бе в Казанлък за дискусия с гражданите на тема: „Съвременни тенденции в глобалната политика и мястото на България в тези процеси".
Г-н Гайтанджиев, наскоро доайенът на българската журналистика Петко Бочаров предрече, че светът всъщност е пред Трета Световна война. Това само теза ли е или реална заплаха и доколко е обратимо това?
Ако някой каже, със 100% че няма да има война, това ще е пресилено. Мята лична прогноза е, че няма да се стигне до война. По простата причина, че една такава, Трета Световна война, ще е краят на планетата, на човечеството. Няма деца, които да вярват, че при една термоядрена война може да оцелее светът. Моята теза е, че една от причините да не се стигне до война, макар светът да се намира в колосална криза- идейна, икономическа, политическа и финансова, и Европа, като един основен носител на процесите в света, то тези кризисни тенденции неминуемо ще се преодолеят. Формулата за преодоляването на тези кризисни тенденции, е утвърждаване на нови политически реалности, на многополюсен свят в геополитиката. Налагането на държавите на многополюсния модел, е в отговор на потребността да се отговори на тези предизвикателства. Налагането на многополюсния модел, което неминуемо ще стане, ще бъде гаранцията,за недопускане на подобна катастрофа. Защото, какво беше при двуполюсния свят? Двете свръх сили взаимно се контролираха и не се стигна до такава драма, макар че жестоко се противопоставяха. Но те взаимно се контролираха! Една от идеите на Америка беше, засилвайки военната надпревара, да отслабва Русия. Защото, за да си равнопоставен, не ти трябва да даваш огромни пари за военното дело. Това е история. Многополюсният свят ще се превърне във фактора, който да гарантира контроли и по-голяма логика и в икономиката, и в политиката. И респективно - военното дело. Така, че моята теза е: няма да се стигне до такава световна катастрофа- Трета Световна война, при утвърждаването на многополюсен политически свят. Това е важно, което ви казвам.
Много са скептиците по отношение бъдещето на Европейския съюз и по-специално мястото на България в него. Според вас, доколко страховете, че ЕС изживява последното си десетилетие, са основателни?
Отговорът на предизвикателствата е ЕС и Европа да бъдат адекватни на самите предизвикателства. Европа в момента не отговаря на тези предизвикателства. Тя се намира в тежка криза . Търси своете отговори. Левите партии в Европа са в тежка криза, не могат да отговорят адекватно. ПЕС е в тежка криза, няма ресурс, не е в състояние. Дясната партия - ЕНП, няма отговор. Провалът на неолибералния модел затруднява тотално намирането на изход. Но провалът на неолибералния модел, ще принуди Европа да актуализира своите параметри. Да бъде адекватна на тези предизвикателства, да преодолее и институционалната си криза, в каквато е ЕС. Има невероятни бюрократични бариери, които я спъват. Има противоречия в самата Европа. За да бъде Европа адекватна на предизвикателствата пред света, тя трябва да се премодулира, да се преобразува, да актуализира своя профил и анфас. Да го направи по-модерен, и по-адекватен.
До каква степен бежанският натиск по границите тук , който навлиза с много силни темпове в Европа, може да я принуди за промени в тази посока и доколко този натиск, би бил заплаха за континента?
Разбира се, че би бил заплаха. Европа също трябва да изработи по-ясна позиция по въпроса.
.. .тя няма такава.
Да, тя няма такава, защото Европа в момента не е единна. Европа е 4 Европи. Имаме немска Европа- Германия и Австрия. Имаме Северна Европа, имаме Югоизточна Европа- така наречените нови демокрации, и имаме Средиземноморска Европа. Европа в момента е нещо като влак с 3 класи: първа, втора и пътническа. Европейският влак трябва да не бъде от различни класи и не трябва да се развива на различни скорости, а трябва да се развива на равнопоставена основа. И това е пътят, и това е отговорът на въпроса.
Създава се усещането, че Европа като цяло е разделена на русофили и русофоби. Ние, в нашата държава също не знаем точно какви сме. До каква степен, отношението на българската държава, по случващото се в Русия и Украйна, е адекватно? И може ли да бъде заплаха за нашата икономика и национална сигурност?
Ще бъда лаконичен. Безспорно се налага мнението и становището, че нашето общество е разделено на българофили и българофоби. Има и мнение, че е разделено на американофили и американофоби. Изходът и пътят, е алтернативата България да бъде на българофили. Това е отговорът на вашия въпрос. Ако станем българофили, ако приоритетно изведем на челно място, приоритетно българския интерес, а не да се съгласяваме още преди да са ни поискали нещо. Трябва да се съгласяваме когато имаме интерес и полза.
Виждате ли политическа кауза , която може да застане зад една такава държавническа позиция?
Разбира се. Разбирането в дясното съзнание на политическите сили, че трябва да постигнат консенсус в името на оцеляването на държавата и бъдещето на България, като една достойна , суверенна държава, да се постигне консенсус, е в намирането на пресечни точки по няколко базисни проблема и основни въпроси: демографски проблеми, проблеми с производството, с образованието, базисни проблеми. Ето това е кауза, която трябва да ги принуди политиците да се обединят и да работят заедно и съвместно, за да се реализира адекватна вътрешна политика, адекватна икономическа политика и балансирана , прагматична, икономизирана и достойна външна политика.
На кое принадлежи светът в бъдеще: на религията или на парите?
Много романтично ще ви отговоря, с една дума: светът в бъдеще, бъдещето, принадлежи на справедливостта .
