„Българските лекари си разбират от работата и правят всичко възможно за всеки един пациент денем и нощем. Безкрайно грозно е да ги обвиняваме непрекъснато в некомпетентност и незагриженост към нас“. Това се казва в писмото на Димитър Еникиев, изпратено до DarikNews.bg. В него мъжът разказва за битката си с COVID-19 и начинът, по който пандемията е преобърнала живота му.
„Казвам се Димитър Еникиев и Ви пиша това писмо, след като преболедувах COVID-19 и престоят ми в УМБАЛ „Св. Анна“ промени мирогледа и осезанията ми“. Така започва писмото на Димитър, който споделя за преживяното по време на битката с коронавируса.
„На 29 октомври бях диагностициран с бърз антигенен тест и започнах домашно лечение по предписание на личния ми лекар. На 40 години съм и много рядко боледувам. Не съм ваксиниран. В рамките на няколко дни се влоших, въпреки лечението, и започнах да осъзнавам сериозността на положението си“, разказва Димитър.
Той е приет по спешност за лечение в болница „Света Анна“ сутринта на 5 ноември в COVID отделение на седмия етаж (отделение по Ендокринология). „Виеше ми се свят, имах температура, гърдите ме боляха. Дишането ми се усложняваше и веднага бях поставен на източник с кислород. Следващите няколко дни минаха като сън за мен. Единственото, което осъзнавах, беше когато ми сменяха банките и че променяха лечението, според състоянието ми“, продължава разказа си Еникиев.
След няколко дни се е почувствал значително по-добре и е започнал да става от леглото. „През следващите дни видях как възрастни пациенти, които бяха ваксинирани и с много странични заболявания, минаваха през болестта по-леко от мен. Същевременно се сблъсках от първо лице и с трагедията на друг пациент, когото вирусът уби за 48 часа, въпреки всички усилия на докторите“, спомня си Димитър.
„Бях смаян от скоростта на събитията. В деня на изписването си бях посъветван подробно с какви стъпки да продължа възстановяването си. Както докторите ми обясниха независимо от силния имунитет, който изграждам, вирусът еволюира и бустерните дози са другото, което ни пази от фатални последици“, пише още пациентът. И благодари на медиците, които са го спасили:
„Искам да изразя своята признателност и възхищение към д-р Десимира Миронова, д-р Шенгюн Халил, д-р Ивона Иванова, д-р Емилиян Гулев, д-р Ангел Ангелов, д-р Златина Ванкова и д-р Антоанета Янева.
Сърдечно благодаря и на рехабилитатор Весела Георгиева, чиито упражнения правя вкъщи и ми помагат да дишам все по-добре.
Също искам да добавя и всички медицински сестри и санитари, които полагаха грижи както за мен, така и за останалите пациенти. Десетдневният ми престой в болницата преобърна осъзнаването ми за вируса и отношението ми към всички, които се борят срещу него на първа линия“.
Димитър се обръща към всички с призив: „Искам да кажа на хората, че българските лекари си разбират от работата, и че правят всичко възможно за всеки един пациент денем и нощем, и че е безкрайно грозно да ги обвиняваме непрекъснато в некомпетентност и незагриженост към нас“.
„Казвам се Димитър Еникиев и Ви пиша това писмо, след като преболедувах COVID-19 и престоят ми в УМБАЛ „Св. Анна“ промени мирогледа и осезанията ми“. Така започва писмото на Димитър, който споделя за преживяното по време на битката с коронавируса.
„На 29 октомври бях диагностициран с бърз антигенен тест и започнах домашно лечение по предписание на личния ми лекар. На 40 години съм и много рядко боледувам. Не съм ваксиниран. В рамките на няколко дни се влоших, въпреки лечението, и започнах да осъзнавам сериозността на положението си“, разказва Димитър.
Той е приет по спешност за лечение в болница „Света Анна“ сутринта на 5 ноември в COVID отделение на седмия етаж (отделение по Ендокринология). „Виеше ми се свят, имах температура, гърдите ме боляха. Дишането ми се усложняваше и веднага бях поставен на източник с кислород. Следващите няколко дни минаха като сън за мен. Единственото, което осъзнавах, беше когато ми сменяха банките и че променяха лечението, според състоянието ми“, продължава разказа си Еникиев.
След няколко дни се е почувствал значително по-добре и е започнал да става от леглото. „През следващите дни видях как възрастни пациенти, които бяха ваксинирани и с много странични заболявания, минаваха през болестта по-леко от мен. Същевременно се сблъсках от първо лице и с трагедията на друг пациент, когото вирусът уби за 48 часа, въпреки всички усилия на докторите“, спомня си Димитър.
„Бях смаян от скоростта на събитията. В деня на изписването си бях посъветван подробно с какви стъпки да продължа възстановяването си. Както докторите ми обясниха независимо от силния имунитет, който изграждам, вирусът еволюира и бустерните дози са другото, което ни пази от фатални последици“, пише още пациентът. И благодари на медиците, които са го спасили:
„Искам да изразя своята признателност и възхищение към д-р Десимира Миронова, д-р Шенгюн Халил, д-р Ивона Иванова, д-р Емилиян Гулев, д-р Ангел Ангелов, д-р Златина Ванкова и д-р Антоанета Янева.
Сърдечно благодаря и на рехабилитатор Весела Георгиева, чиито упражнения правя вкъщи и ми помагат да дишам все по-добре.
Също искам да добавя и всички медицински сестри и санитари, които полагаха грижи както за мен, така и за останалите пациенти. Десетдневният ми престой в болницата преобърна осъзнаването ми за вируса и отношението ми към всички, които се борят срещу него на първа линия“.
Димитър се обръща към всички с призив: „Искам да кажа на хората, че българските лекари си разбират от работата, и че правят всичко възможно за всеки един пациент денем и нощем, и че е безкрайно грозно да ги обвиняваме непрекъснато в некомпетентност и незагриженост към нас“.
