Две големи имена бележат премиерата на най-новата постановка на сливенския драматичен театър „Възхвала на колебанието” – Маргарита Младенова и Георги Господинов.
Спектакълът е драматизация на проф. Младенова по разкази и стихове на Георги Господинов от неговите книги „Балади и разпади”, „Невидимите кризи”, „И всичко стана луна”. Премиерата е резултат от проведения през лятото втори уъркшоп на проф. Младенова с младите артисти от сливенския театър, след „Нова библия – Суматоха” по Радичков миналата година.
Маргарита Младенова смята, че поезията, особено ранната, на Георги Господинов, също като тази на Борис Христов, е много театрална, като всяка силна поезия. Тази поезия се интересува от истината за човека. През магията на сцената, нейният живот се усилва и тя се среща с днешния българин по един друг начин. „Време е за истина от сцената, но не каква да е истина, а изповедална истина.” – смята голямата дама на българския театър. – Защото проблемът на днешния човек е не как да се нахрани – проблемът е как да остане човек.”
През поезията и прозата на Георги Господинов, театралното ателие на Младенова в Сливен търси изкази и кодове, за да изрази несъгласие с онова, което пречи на човека да остане човек и да прояви своята тревога за това, което се случва с човека в България. Заглавието „Възхвала на колебанието” е един метафоричен израз от прозата на Господинов, който маркира идеята, че живият човек е колебаещият се човек.
Пътуването на младите сливенски театрали през поезията на Георги Господинов е сложен процес на избистряне на дилемата за несъответствието между онова, за което е предназначен човекът и невъзможността то да му се случи. В представлението няма четвърта стена, театралният разказ е директно обърнат към зрителя. Намерението на режисьорката е тази театрална вечер и всички останали след нея „да разместят пластовете” и да приобщят публиката към една театрална експедиция, в която, с езика на изкуството, ще бъдат изречени натрупаните в нас премълчани неща...
