100-годишнината от геноцида над арменския народ ще отбележи днес, 24 април арменската общност в Сливен. В 18.00 часа ще се състои траурен митинг, като пред паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци ще бъде поставен венец.
Днес в цялата страна ще се проведат възпоменателни шествия и митинги. Организатори в Сливен са Арменското църковно настоятелство и ОАБС „Перекордзаган”.
Навършват се сто години от Арменския геноцид, който се характеризира с масови кланета и насилствена депортация на над 1 млн. арменци от страна на тогавашната Османска империя, в периода 1915 и 1916 г. Всяка година арменците по света отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае.
През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. До момента повече от 20 държави са признали убийствата на арменците за геноцид. По повод годишнината, тази вечер от 18.30 ч. в София ще се проведе автошествие, организирано от Координационния съвет на арменския народ. В страната също ще отдадат почит на жертвите от арменския холокост.
През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 млн. арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Репресиите срещу арменското население започват още в края на 19 в. Жертвите през този период са около 300 000 души. Между 1895 и 1921 г. са избити над 1 500 000 мъже, жени и деца, а други са изселени.
Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент.
От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си”. През втората половина на 20 в. някои арменски организации неуспешно се опитват, чрез терористични нападения, да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.
Канада е първата страна, която официално признава геноцида над арменския народ. По-късно над 20 други държави по света също осъждат насилието.
В Турция лауреата на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди”, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.
Вече стана ясно, че Германия и Русия ще признаят арменския геноцид. А само преди седмица папа Франциск също определи действията на османската империя като геноцид, предизвиквайки гнева на Турция.
Американският държавен глава Барак Обама осъди случилото се преди век, но отказа да го определи с тази дума. У нас през продължават споровете около признаването на арменския холокост
Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват деня на геноцида с факелни шествия и манифестации. През 2005-а година хиляди хора се събират пред мемориала в Ереван, построен през 1965-а година и символизиращ прераждането на арменците.
