Веднъж годишно, през ноември, Южна Корея буквално притихва. Самолетите не излизат, улиците се опразват, офисите отварят по-късно, а целият трафик се пренарежда – всичко това заради националния зрелостен изпит, известен като Сунеунг (College Scholastic Ability Test).
Този ден бележи съдбата на стотици хиляди млади хора. Резултатите от изпита не само определят кой ще продължи в престижен университет, но често предопределят и бъдещата кариера, доходите и социалния им статус.
Тази година повече от 550 000 зрелостници се изправят пред осемчасовото предизвикателство, започващо в 8:40 и завършващо едва след 17:30 ч. В продължение на часове те решават задачи по корейски език, математика, английски, обществени и природни науки, както и по избран чужд език.
Но за някои ученици това изпитание е още по-дълго и изтощително.
Изпит без светлина
За незрящите ученици Сунеунг продължава до 13 часа – без вечеря и без почивка. Те получават 1,7 пъти повече време, за да компенсират по-бавния процес на четене и писане на брайл.
18-годишният Хан Донхьон от училището за незрящи „Ханбит“ в Сеул ще се яви на най-дългата версия на теста. Роден напълно сляп, той разчита изцяло на брайлови учебници и компютър с гласов четец. „Изпитът е изтощителен, но няма тайни – просто спазвам графика си и се старая да остана спокоен“, казва той пред BBC.
Само разделът по корейски език, който за зрящите ученици заема 16 страници, при него достига над 100 страници в брайл. Слушането на информация през екранен четец изисква непрекъсната концентрация — пропуснат звук не може да бъде върнат.
От 2016 г. учениците имат помощ в лицето на брайловия бележник Hansone, който им позволява да въвеждат изчисления, подобно на това как зрящите пишат с молив. Но дори с тези улеснения изпитът остава физическо и психическо изпитание.
Битка с времето и липсата на ресурси
Друг зрелостник, О Джонг-уон, признава, че най-трудният момент настъпва в късния следобед: „До обяд се държим, но към пет следобед изтощението е огромно. Няма вечеря, просто продължаваш. Но накрая усещането за постижение е невероятно.“
За мнозина обаче истинското предизвикателство не е самият тест, а достъпът до учебните материали. Докато зрящите ученици разполагат с държавните учебници от програмата EBS още в началото на годината, брайловите версии често пристигат едва през август или септември – по-малко от три месеца преди изпита.
„Понякога чак до края на лятото нямаме достъп до нужните материали. Просто искам процесът да е по-бърз“, споделя Донхьон.
От Националния институт за специално образование обясняват, че адаптирането на всяка книга отнема поне три месеца, за да се гарантира точност и качество. Междувременно Корейският съюз на слепите подготвя конституционна жалба за равнопоставен достъп до образователни ресурси.
Урок по воля
Учителите в училището „Ханбит“ наричат тези ученици „пример за непоклатима воля“. „Четенето на брайл означава часове, в които пръстите търкат релефните точки, докато кожата се възпали. И въпреки това те не се отказват“, казва преподавателят Канг Сок-джу.
Той напомня на учениците си, че резултатът не е най-важното: „Това е денят, в който събираш всичко научено от първи клас досега. Дори ако не си постигнал мечтания резултат, важното е, че си дал всичко от себе си. Изпитът не е целият живот.“
И докато Южна Корея за няколко часа притихва в очакване, някъде в тъмнината десетки ученици с върховете на пръстите си търсят пътя към своето бъдеще — страница по страница, точка по точка.
