Социалният работник на МБАЛ „Д-р Иван Селимински"-Сливен Росица Стефанова алармира, че съществува сериозен проблем с пациенти, които няма къде да отидат след като приключи лечението им. Проблемът се задълбочава и през последните две години всеки месец има най-малко по един подобен случай. Това се случва както с малки деца, които са изоставени от родителите си, така и с възрастни хора без близки, или с роднини, които не искат да полагат необходимите грижи за тях. Разходите за престоя и лечението на тези пациенти е изцяло за сметка на болницата, тъй като повечето от тях са и здравнонеосигурени.
В момента болницата търси решение на два случая. При единия става въпрос за 72-годишен мъж, който се възстановява след инсулт и от 1 юли е настанен в неврологичното отделение. Преди седмица е трябвало да бъде изписан, но човекът няма къде да отиде. Има син, който отказва да се грижи за баща си. От социалния отдел на Община Сливен са съдействали за издаване на необходимите документи за настаняването на мъжа в социален дом. Дирекцията за социално подпомагане трябва да издаде настанителна заповед, но докато това стане, пациентът трябва да чака в болницата. „Това не е прецедент. Имаше един мъж преди време, който месец и половина чака при нас, докато се освободи място в социално заведение. В града няма приют за хора, които няма къде да отидат, не можем да ги изоставим, не могат да си тръгнат и сами да си търсят вариант за живеене", каза Стефанова.
Вторият случай се отнася до бездомна жена, на около 70 години, която почти всеки ден е пациент на спешното отделение. Тя има оплаквания, правят й се необходимите изследвания, които показват медицински проблеми, които обаче не налагат хоспитализация. „Пациентката от няколко месеца идва в болницата не толкова за медицинска помощ, колкото да се нахрани и да пренощува. Вчера също е дошла с оплаквания, които са обичайни за възрастта й. Направени са й поредните изследвания и снимки, които показват, че няма счупвания и няма причина да бъде настанена в болницата", допълва Стефанова. За случая е информирана Дирекцията за социално подпомагане. Според социалния работник обаче, от там са безсилни, защото няма кой да подготви документите на жената за социално заведение. Трябва мнение на личен лекар, на психиатър, което се плаща.
„Не може в град като Сливен с толкова много социално слаби и бедни, които нямат жилище, да няма приют и те да идват в болницата за нощувка и храна. Жената иска да дава пенсията си на болницата, за да може да остане там. Представяте ли си за каква безизходица става въпрос?", каза още Росица Стефанова.
Според нея проблемът може да се реши, ако институциите и неправителствените организации, които работят по проекти, се ангажират с изграждането на приют за бедни. Дори, смята тя, не е необходимо построяването на нова сграда, а приспособяване на вече съществуващи помещения. По този начин ще се осигури място на изпаднали в беда хора, където да им се осигури храна и подслон, докато се намери трайно решение на проблема им.
