Роднини, близки, приятели и почитатели на Пепа Таракчиева ще присъстват на панихида в нейна памет в храма „Свети Николай" в сливенския квартал „Клуцохор" в 11 часа на 12 декември.
Известната на сливенската общественост поетеса, учителка и журналистка Пепа Таракчиева почина на 13 декември 2006 г. след дълга борба с рака. Тя бе дългогодишна радиоводеща на предванията „Пред камината" и „О, спомняте ли си госпожо". През същата година по настояване на своите приятели тя издаде стихосбирката „Животът". Тарачиева бе родена на 23 януари 1966 г. Тя е потомка на славен сливенски род. По стените на къщата и „Клуцохор" са „портретите на прадедите - строги, мустакати, пише в следговора на „Животът" Стефка Борлакова. И още: „Та и как иначе като един се е изхранвал, правейки барут, друг известният от Одринската епопея летец Продан Таракчиев, не само минал със самолета си под Стамболовия мост на Янтра, ами се и оженил в него, летейки барабар с булката и попа. Ами бабата на Пепа, достолепната банкерска щерка от Тетово, дошла снаха в Сливен, но останала секретарка на воеводите от ВМРО и като една горгорбашийка продължила да се занимава с делата им".
„Той бе Зорбас - гърка -
Остроумен, здрав, жилав -
Без да пуска мига
Неживян да си иде",
написа самата Пепа за известния си баща - бохема Евгений Таракчиев.
Таракчиева завършва езиковата гимназия в родния си град, а след това българска филология в СУ „Св. Климент Охридски". След дипломирането си се завръща в Сливен, където започва работа като учител по български език и литература. Успоредно с това води авторско предаване по местните радиостанции „Омега" и „Бимако", посветено на историческите, етнографски и фолклорни особености на Сливенския регион, на духа на Сливен. С едно от изданията на предаването печели трето място на престижния фестивал „Телевизионен свят", провеждан в курорта Албена.
През 2000 г. се премества в София, където се отдава предимно на журналистическа дейност. Работи като главен редактор на предаването „Искрено и лично" по БТВ, а по-късно като редактор в органа на Лекарския съюз „ Quo vadis ". Нейни литературни творби са публикувани в сп. „Родна реч" и в-к „Пулс", както и в Сливенската преса. Стихосбирката „Животът", който загуби без време, е нейната първа и последна книга.
Да бъде вечно светла паметта й!
