135 години от кървавата трагедия сполетяла селото им отбелязаха признателните жители на новозагорското село Любенова махала. За да отдадат своята почит и признателност към загиналите невинни жертви на възпоменателната програма по случай годишнината присъстваха Десислава Танева, народен представител на 21 сливенски многомандатен избирателен район, областният управител на Сливен Марин Кавръков заедно със заместник-областния управител Пейчо Пейчев, кметът на Община Нова Загора Николай Грозев, председателят на Общински съвет Нова Загора Мариана Николова, заместник-кметът Галя Захариева, секретарят на Общината Веселина Трънова, началникът на отдел „Култура” Веска Вълчева, общински съветници, кметове на населени места и жители на съседни села. След отзвучаването на химна на Република България, кметът на село Любенова махала Иван Иванов се обърна към присъстващите. В словото си той припомни отново за кървавата трагедия през онзи горещ юлски ден и призова за минута мълчане в памет на загиналите.
Кметът Николай Грозев отбеляза, че жертвата на невинно загиналите ни задължава да помним и пазим със същата сила и сърцатост нашата свобода, "да имаме самочувствието, че сме българи, да държим високо изправени главите си, да намираме решения на всички проблеми и да оцеляваме – с достойнство и чест, защото нашите корени са здрави, те вливат в душата на всеки българин силата и мощта на поколения твърди и непреклонили главите си наши предци."
Марин Кавръков заяви, че се чувства горд и радостен, че дори и след толкова години историята не е забравена и народът помни своите знайни и незнайни герои. Той изказа благодарност на присъстващите, дошли да се преклонят пред подвига, мъжеството и саможертвата на всички, които с кръвта си написаха историята на България и изрази своето желание за в бъдеще да бъдат проучени родовете на загиналите и именатата на жертвите да бъдат изписани на надгробните плочи.
Заместник-кметът Галя Захариева информира, че носи удостоверение за включване на църквата „Свети Великомъченик Георги” в стоте национални туристически обекта. Тя отбеляза, че този паметник на културата е паметник на цяла България, но за съжаление неговата история е повече позната на местно ниво. Г-жа Захариева изрази надежда, че с включването му в стоте национални туристически обекта, неговата история ще стане достояние на повече българи. Тя предаде удостоверението и печатите на местния отец Димитър, а вечерта продължи с литературно-музикален спектакъл, посветен на 135-годишнината от кървавата трагедия, в който взеха участие Звезделина Златева, Петър Колев, Евгения Иванова, изпълнителките на народни песни Красимира Димитрова и Милица Огнянова от класа на Велина Стайкова при ШИ „Илия Аврамов” и Вокална формация „Авлига” при НЧ „Искра -1875” с .Стоил войвода с ръководител Петко Танев. Бяха поднесени цветя и венци на паметните плочи и саркофази, а в ранното утро беше отслужена заупокойна молитва. Възпоменателната вечер завърши със заря.
На 14 юли, през 1877 г. поголовното клане, сполетяло невинните жертви, известно още в историята с името „Втория Батак” и до днес разтърсва от ужас потомците на загиналите в оня паметен ден. След неверни сведения за наличието на комитет в селото, османските власти изпращат многобройна войска.Селяните, повечето въоръжени с брадви и вили дават отпор и със сетни усилия се защитават зад стените на църквата „Свети Великомъченик Георги” и училището, които тогава имали общ двор и били заградени с каменна ограда. Като пречупени житни класове падат жертвите под ятаганите на многобройната турска войска. Огън и смърт се извиват над селото, но турците са непреклонни в своята жестокост. След като защитниците били омаломощени, нападателите нахлули в двора и започнали поголовна сеч. Всичко живо минало под нож, а писъците на обсадените и зверските команди на нападателите не стихнали през целия ден до късно вечерта. Не били пощадени дори жените и децата. Тъжна картина представлявало селото след страшната трагедия. Всичко било опожарено и обърнато в пепелища. Само тук-там стърчели още 7-8 полусрутени и недоизгорели сгради. Из дворовете, по улиците, площадите, около плетищата и оградите лежали обезобразени човешки трупове. Единствено храмът стърчал сред тези развалини като мълчалив свидетел, за да напомня и днес на поколенията за тая страшна кървава трагедия, станала в зората на Освобождението ни. Нападателите се опитали да разрушат и него, като го пълнили на два пъти с тръни, заливали с газ и подпалвали. Вътрешността му била разграбена и опожарена, и само благодарение на здравата си конструкция той е успял да оцелее.
Днес, 135 години след ужаса в онзи кървав 14 юли, храмът „Свети Великомъченик Георги” е възстановен и добре поддържан. Дворът отново е ограден с ограда, за да се запази сакралността на това свято място. Но дори и с нов външен вид храмът продължава да припомня на всички цената на нашата свобода и да пази жива историята за идните поколения, които никога не забравят да преклонят глави в знак на дълбока признателност и почит към тези, които отстояваха идеите за така жадуваната свобода дори и с цената на собствения си живот.
