Психотрилър с алоизмамници в Търговище
92720
Психотрилър с алоизмамници в Търговище
В кореспондентския офис на Дарик в Търговище дойде жена, която искаше да ни разкаже, на какво е била подложена в един от отминалите дни. Тя ни разказа как телефонни измамници са я държали 8 часа на домашния й телефон и как са я убеждавали, а по-късно дори заплашвали, за да вземат пари. Тя ни се представи с имена и адрес, но помоли за анонимност. Разказваме тази история, като искаме за пореден път да апелираме към по-възрастните ни съграждани, да не дават пари на непознати.
Случило се е в петък, когато за Търговище е пазарен ден и улиците на града са пълни с хора, дошли от съседните села и общини. „Живея в центъра на Търговище и както знаете в този ден има много хора по улиците. В 9 часа сутринта ми звънна домашния телефон. В началото ми говореше мъж, който заяви, че е от Полицията. Обясни ми, че трябва да съдействам за залавянето на телефонни измамници. Вече били закопчали трима, но знаели, че има още трима в Търговище”
По-нататък в разговора обадилият се по телефона обяснил, че жената трябва да увие добре всички ценности, които има вкъщи – пари, злато, сребърни предмети, да ги сложи в торба и да я хвърли през балкона. „Мъжът ми каза още, че знае, че в сряда съм си получила пенсията, а не във вторник, когато ми е бил деня. И това беше вярно – наистина закъснях с един ден.”
Още в началото жената заявила, че няма пари за хвърляне. Дори казала на обаждащия се, че ако искат може да им изхвърли торба, пълна с хартийки и други подобни неща. Тогава станало страшно. „Мъжът започна да ми говори такива гнусотии, че ме е срам да ги повторя… Каза ми, че имали начин да отключат входната врата, а тя наистина не е стабилна. Заяви ми, че ще влезнат вътре при мен, ще ме изкормят и още жива ще ме накарат да си изям червата. Спомена нещо и за задните ми части. Каза ми „ние сме сирийци, не знаете какви ще бъдат нашите действия и как можем да мъчим”.”
Жената, която дойде в офиса на Дарик, вече говореше пред нас през сълзи. Личеше й, че още е уплашена. Решихме да прекратим разказа й, но тя ни отказа и продължи.
„През цялото време не ми даваха да затворя телефона, че иначе страшното щяло да стане на часа. Казаха ми, че ме виждат през прозореца, а аз наистина бях там… Все пак по едно време успях да затвора и веднага се обадих на мой познат във Варна. Помолих го да потърси помощ от Полицията и му дадох адреса си. Страхувах се аз самата да се обадя, защото мислех, че те са ми блокирали телефона.”
Полицаите наистина дошли на адреса малко преди 17 часа. Но от престъпниците нямало и следа.
Всъщност възрастната жена става за пореден път жертва на телефонни измамници. Преди две години отново й се обадили по домашния телефон. „Тогава първото, което чух, бе че една жена пищи, плаче и ми каза: „Майко, болна съм” и ми даде лекаря. Та „лекарят” ми обясни, че били от Плевен и моята дъщеря била паднала там. А ние тъкмо бяхме затворили телефона с нея – дъщеря ми беше във Франкфурт. И аз им казах в прав текст: „Имате много здраве, току що говорих с дъщеря ми” и им затворих телефона. Не бяха се обаждали оттогава. Но сега бяха много настоятелни, държаха ме много часове и нямате представа колко трудно преживях вечерта. Непрекъснато ми се обаждаха и настояваха да не затварям слушалката.”
Госпожата пожела да завърши разказа си така: „Когато дойдоха вече полицаите, първо ме попитаха дали съм дала пари. Отговорих им, че нито стотинка не съм давала и те ме похвалиха, че така е трябвало. Но аз и на тях казах и отново ще повторя, че парите ми не струват психическия тормоз над организма ми. Просто щях да умра. Иска ми се просто да предупредим хората, защото е страшно. Аз живея сама у дома, във входа има още двама-трима старци. Страх ме е, но нека да кажем на хората, да не се подвеждат и да не хвърлят парите си на престъпници”.
Случило се е в петък, когато за Търговище е пазарен ден и улиците на града са пълни с хора, дошли от съседните села и общини. „Живея в центъра на Търговище и както знаете в този ден има много хора по улиците. В 9 часа сутринта ми звънна домашния телефон. В началото ми говореше мъж, който заяви, че е от Полицията. Обясни ми, че трябва да съдействам за залавянето на телефонни измамници. Вече били закопчали трима, но знаели, че има още трима в Търговище”
По-нататък в разговора обадилият се по телефона обяснил, че жената трябва да увие добре всички ценности, които има вкъщи – пари, злато, сребърни предмети, да ги сложи в торба и да я хвърли през балкона. „Мъжът ми каза още, че знае, че в сряда съм си получила пенсията, а не във вторник, когато ми е бил деня. И това беше вярно – наистина закъснях с един ден.”
Още в началото жената заявила, че няма пари за хвърляне. Дори казала на обаждащия се, че ако искат може да им изхвърли торба, пълна с хартийки и други подобни неща. Тогава станало страшно. „Мъжът започна да ми говори такива гнусотии, че ме е срам да ги повторя… Каза ми, че имали начин да отключат входната врата, а тя наистина не е стабилна. Заяви ми, че ще влезнат вътре при мен, ще ме изкормят и още жива ще ме накарат да си изям червата. Спомена нещо и за задните ми части. Каза ми „ние сме сирийци, не знаете какви ще бъдат нашите действия и как можем да мъчим”.”
Жената, която дойде в офиса на Дарик, вече говореше пред нас през сълзи. Личеше й, че още е уплашена. Решихме да прекратим разказа й, но тя ни отказа и продължи.
„През цялото време не ми даваха да затворя телефона, че иначе страшното щяло да стане на часа. Казаха ми, че ме виждат през прозореца, а аз наистина бях там… Все пак по едно време успях да затвора и веднага се обадих на мой познат във Варна. Помолих го да потърси помощ от Полицията и му дадох адреса си. Страхувах се аз самата да се обадя, защото мислех, че те са ми блокирали телефона.”
Полицаите наистина дошли на адреса малко преди 17 часа. Но от престъпниците нямало и следа.
Всъщност възрастната жена става за пореден път жертва на телефонни измамници. Преди две години отново й се обадили по домашния телефон. „Тогава първото, което чух, бе че една жена пищи, плаче и ми каза: „Майко, болна съм” и ми даде лекаря. Та „лекарят” ми обясни, че били от Плевен и моята дъщеря била паднала там. А ние тъкмо бяхме затворили телефона с нея – дъщеря ми беше във Франкфурт. И аз им казах в прав текст: „Имате много здраве, току що говорих с дъщеря ми” и им затворих телефона. Не бяха се обаждали оттогава. Но сега бяха много настоятелни, държаха ме много часове и нямате представа колко трудно преживях вечерта. Непрекъснато ми се обаждаха и настояваха да не затварям слушалката.”
Госпожата пожела да завърши разказа си така: „Когато дойдоха вече полицаите, първо ме попитаха дали съм дала пари. Отговорих им, че нито стотинка не съм давала и те ме похвалиха, че така е трябвало. Но аз и на тях казах и отново ще повторя, че парите ми не струват психическия тормоз над организма ми. Просто щях да умра. Иска ми се просто да предупредим хората, защото е страшно. Аз живея сама у дома, във входа има още двама-трима старци. Страх ме е, но нека да кажем на хората, да не се подвеждат и да не хвърлят парите си на престъпници”.
