Спектакълът на Драматично-куклен театър „Иван Радоев"- Плевен - „Боряна", гостува в ДКТ „Васил Друмев"-Шумен на 22 февруари в 19:00 часа.
Една от най-характерните и обичани героини на Йордан Йовков ще отправи своето послание от сцената на театъра „за красотата като съзидателна сила, красотата, като съпротива срещу тъмната природа на човешката душа, срещу алчността и скъперничеството, злобата и завистта, порока и престъплението. овковата героиня Боряна, въплътила прекрасната авторова мечта за хармония в един груб и жесток свят, води своята битка със злото с крехкото и ненадеждно оръжие на доброто си сърце.
Режисьор на спектакъла е Димо Дешев, а сценографията и костюмите са вдъхновени от Зоя Минева. В главните роли ще се превъплътят актьорите амелия Хатиб, Георги Ангелов, Сергей Константинов, Георги Енчев, Веселин Плачков, Мариета Калъпова, Елица Анева, Генадий Николов, Мариян Стефанов и Емил Николов.
Разкрита е продажба на билети на касата на театъра. Цената им е 6 и 8 лева.
Появата на "Боряна" на театралния афиш става повод за остър конфликт между Йовков и Елин Пелин. Последният обвинява автора, че е откраднал идеята за пиесата от неговата повест "Гераците". В отговор Йордан Йовков пише: "Истината е съвсем друга. Заявявам, че когато пишех драмата си "Боряна", нито за миг мисълта ми не се е спирала върху повестта на Елин Пелин. Нито ми е минавала през ум дори. Изходната точка, първоначалната идея за драмата си, взех от собствения си разказ "Имане" (във "Вечери в Антимовския хан"). ... Тоя сюжет доби окончателния си вид по-късно, когато един мой приятел ми разказа една действителна случка, която е и ядката на драмата ми. А именно: един стар селянин, голям скъперник, имал пари и ги криел. Един от синовете му го проследил, открил где са парите и ги взел. Старецът от мъка умрял. Отпосле синът, който ограбил баща си, остарява и става също такъв скъперник, крие парите си, а неговите синове на свой ред искат да го ограбят. Тая истинска случка още в суровия си вид съдържа, както се вижда, всички данни, които намериха място и в пиесата ми. Ето накратко историята на "Боряна". Никога не съм изпитвал липса от сюжети. Колкото ги имам, би трябвало да живея още един живот, за да ги обработя. От тях аз бих отстъпил на драго сърце и на ония, които от двайсет години напразно ги търсят. Срещу г. Елин Пелин не стои "някой си". В дългогодишната си литературна дейност аз съм дал доста нещо, та няма нужда да посягам на чуждо достояние. В моите произведения живеят цяла галерия от най-разнообразни типове, от които за една моя пиеса мога да си взема колкото и които ща. Не искам да се хваля с голямо изобилие, но нямам причини да се оплаквам и от немотия."
