93921
Шарено Герданче Търговище
Тези дни ансамбълът за народни песни и танци „Шарено герданче” в Търговище отбеляза своята 15-та годишнина. По този повод децата и техните ръководители – Светла Стаменова и Анжела Георгиева спретнаха почти двучасов концерт в Драматичния театър. Но… един концерт не стигна на публиката. Затова бе изнесен и втори концерт в залата на Младежкия дом.
Да се върнем обаче към началото, към онзи дъждовен ден през есента на 2002 година, когато в капките на поредния пороен дъжд Светла Стаменова е започнала да търси своите таланти-мъниста, за да подреди днешното герданче. Тогава, с помощта на композитора Коста Кряколов и директора на Младежкия дом в Търговище Даниела Марчева, тя насрочила първия кастинг. „Всичко започна преди 15 години. Тогава все още нямах конкретна концепция за формата на това, което исках всъщност да направя, но знаех, че най-силното ми желание бе да работя с деца, с които да представяме българската народна музика с малко по-съвременно звучене. Заедно с Коста Кряколов на няколко места в градина казахме, че ще се проведе прослушване на деца за сформиране на нова фолклорна група. В уречения ден и час аз се бях подготвила, дори с бонбони и безалкохолно, с които да почерпя децата, да ги предразположа. А то, като се изсипа един дъжд, с гръмотевици, буря. И… никой не дойде. След седмица-две събрах деца на колежките и едно съседче – общо 5 деца. С тях направихме една-две песни с хубави аранжименти. И след по-малко от шест месеца, през май 2003 г., се явихме на конкурс в Димитровград на „Фолклорен извор” и веднага ни отличиха с първо място. Така започна всичко”, разказва Светла Стаменова.
Следват много работа и много участия. „Шарено герданче” бързо става любим състав на Търговище и не минава нито един празник, дори и нито едно откриване на офис или изложба, без тяхно участие. През 2008 година съставът прераства в ансамбъл, когато към екипа е привлечена хореографът Анжела Георгиева. „Срещнахме се на улицата, говорихме дълго и взаимно се уверихме, че ще работим здраво и усърдно и ще направим един добър екип. На практика, работата ни трябваше да започне с началото на творческия сезон през 2008 г., който е през октомври. Но се случи така, че ние още на 4 октомври имахме участие. Само месец по-рано, успяхме да съберем децата, правихме костюми от едни стари ризи, кърпихме, преправяхме и преди началото на творческия сезон вече бяхме заедно. Започнахме с „Цъфнало е цвеке” и така вече повече от 10 години”.
Много деца, възпитани в ансамбъл „Шарено Герданче”, продължават своето образование в други градове. Част от тях, които продължават да учат музика, песни или хореография. Има и такива, които дори да учат или работят в друга сфера, продължават на новото място да пеят и танцуват. Но те винаги се връщат в Търговище, защото този град и „Шарено герданче” остават в сърцата им, разказват Светла Стаменова и Анжела Георгиева.
В така приятния и развлекателен разказ на двете ръководителки обаче се прокрадва и горчивата нотка, която ги безпокои. Според тях държавата и управниците са абдикирали от българщината и българското и въобще от културата. Защото не се заделят средства, за да бъдат те съхранени за идните поколения. Заради оскъдния бюджет на Младежкия дом се налага децата да си плащат такси, да си плащат за костюми, а след това да участват по конкурси и да представят град Търговище. Това не е ли абсурдно, се пита Светла Стаменова. „Не е редно от националния бюджет да не се заделят средства за подпомагане на всичко това, което правим с толкова любов и желание. Не е редно всички деца, участващи в клубовете в Младежкия дом, а и не само тук, да плащат такси, родителите им да дават допълнителни пари за костюми, често и да заплащат пътни разноски, нощувки, когато пътуваме из страната. Дълбок поклон заслужава директорът на Младежкия дом – г-жа Марчева. Със средствата, които се осигуряват от Общината, тя успява да прави необходимото за обгрижването на всички състави, които работим под този покрив. Ние полагаме огромен труд, с десетки деца работим всеки ден, постигаме успехи, не само за нас, а за Търговище и накрая получаваме едва 300 лева. Не се оплаквам, не искам да ме носят на ръце и т.н. Но мисля, че достойният труд заслужава достойно заплащане”, казва Светла Стаменова, подкрепена от Анжела Георгиева.
Въпреки трудностите, работата продължава и „Шарено герданче” се подготвя за поредния конкурс, който ще се състои в края на този месец във Велики Преслав. Защото… защото аплодисментите на публиката не стихват!
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.
Да се върнем обаче към началото, към онзи дъждовен ден през есента на 2002 година, когато в капките на поредния пороен дъжд Светла Стаменова е започнала да търси своите таланти-мъниста, за да подреди днешното герданче. Тогава, с помощта на композитора Коста Кряколов и директора на Младежкия дом в Търговище Даниела Марчева, тя насрочила първия кастинг. „Всичко започна преди 15 години. Тогава все още нямах конкретна концепция за формата на това, което исках всъщност да направя, но знаех, че най-силното ми желание бе да работя с деца, с които да представяме българската народна музика с малко по-съвременно звучене. Заедно с Коста Кряколов на няколко места в градина казахме, че ще се проведе прослушване на деца за сформиране на нова фолклорна група. В уречения ден и час аз се бях подготвила, дори с бонбони и безалкохолно, с които да почерпя децата, да ги предразположа. А то, като се изсипа един дъжд, с гръмотевици, буря. И… никой не дойде. След седмица-две събрах деца на колежките и едно съседче – общо 5 деца. С тях направихме една-две песни с хубави аранжименти. И след по-малко от шест месеца, през май 2003 г., се явихме на конкурс в Димитровград на „Фолклорен извор” и веднага ни отличиха с първо място. Така започна всичко”, разказва Светла Стаменова.
Следват много работа и много участия. „Шарено герданче” бързо става любим състав на Търговище и не минава нито един празник, дори и нито едно откриване на офис или изложба, без тяхно участие. През 2008 година съставът прераства в ансамбъл, когато към екипа е привлечена хореографът Анжела Георгиева. „Срещнахме се на улицата, говорихме дълго и взаимно се уверихме, че ще работим здраво и усърдно и ще направим един добър екип. На практика, работата ни трябваше да започне с началото на творческия сезон през 2008 г., който е през октомври. Но се случи така, че ние още на 4 октомври имахме участие. Само месец по-рано, успяхме да съберем децата, правихме костюми от едни стари ризи, кърпихме, преправяхме и преди началото на творческия сезон вече бяхме заедно. Започнахме с „Цъфнало е цвеке” и така вече повече от 10 години”.
Борислав Курдов
Много деца, възпитани в ансамбъл „Шарено Герданче”, продължават своето образование в други градове. Част от тях, които продължават да учат музика, песни или хореография. Има и такива, които дори да учат или работят в друга сфера, продължават на новото място да пеят и танцуват. Но те винаги се връщат в Търговище, защото този град и „Шарено герданче” остават в сърцата им, разказват Светла Стаменова и Анжела Георгиева.
В така приятния и развлекателен разказ на двете ръководителки обаче се прокрадва и горчивата нотка, която ги безпокои. Според тях държавата и управниците са абдикирали от българщината и българското и въобще от културата. Защото не се заделят средства, за да бъдат те съхранени за идните поколения. Заради оскъдния бюджет на Младежкия дом се налага децата да си плащат такси, да си плащат за костюми, а след това да участват по конкурси и да представят град Търговище. Това не е ли абсурдно, се пита Светла Стаменова. „Не е редно от националния бюджет да не се заделят средства за подпомагане на всичко това, което правим с толкова любов и желание. Не е редно всички деца, участващи в клубовете в Младежкия дом, а и не само тук, да плащат такси, родителите им да дават допълнителни пари за костюми, често и да заплащат пътни разноски, нощувки, когато пътуваме из страната. Дълбок поклон заслужава директорът на Младежкия дом – г-жа Марчева. Със средствата, които се осигуряват от Общината, тя успява да прави необходимото за обгрижването на всички състави, които работим под този покрив. Ние полагаме огромен труд, с десетки деца работим всеки ден, постигаме успехи, не само за нас, а за Търговище и накрая получаваме едва 300 лева. Не се оплаквам, не искам да ме носят на ръце и т.н. Но мисля, че достойният труд заслужава достойно заплащане”, казва Светла Стаменова, подкрепена от Анжела Георгиева.
Въпреки трудностите, работата продължава и „Шарено герданче” се подготвя за поредния конкурс, който ще се състои в края на този месец във Велики Преслав. Защото… защото аплодисментите на публиката не стихват!
Борислав Курдов
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.